Културните съкровища на Анадола 3

Рисунките открити в пещера в Испания към края на 19 век изумиха учените. Тези рисунки са толкова перфектно нарисувани, че човекът, който ги откри бе обвинен в измама. След откриването на подобни рисунки в други пещери в различни области бе прието, че рисунките са реални. Изследванията показаха, че рисунките са на четиридесет хиляди години! Освен рисунките по стените на пещерата са открити и отпечатъци от ръце. Специалистите окачествяват тези следи и рисунки като първата стъпка на човека по пътя на изкуството... Макар и различни от днешното разбиране за изкуството и естетиката, много от тези рисунки са със съвършени форми и цветове. Всичко това доказва, че хората са се възползвали от силата на изкуството в период, когато не е имало реч. Може би хората са рисували тези рисунки по стените на пещерите, за да ги предпазят от природните явления, които са били непонятни за тях или за да държат дивите животни далеч или като част от магьоснически ритуал. Никога няма да разберем истинската причина... След като напускат пещерите, хората започват да живеят на открити площи. Първо започват да правят глинени съдове, а след това да ги украсяват. С времето започват да придава различни форми на глината и дават живот на малки фигурки, показателни за голям талант. В Анадола има място, където може да видите всичко това: Чаталхьоюк. Днес ще разкажем за Чаталхьоюк, който дължи международната си репутация на рисунките, които са продължение на стенописите от преди десетки хиляди години, изключително успешните скулптури и необичайна си архитектура.

Анадолът е област свидетел на дълготодишната история на човечеството. Тази история понякога излиза пред нас като археологически останки, а понякога като паметници. В тази история има и неизвестни герои: селищните и надгробните могили... Въпреки че приличат на естествен хълм в тях е скрита важна история. Селищните могили са останки от праисторически селища, съществували на едно и също място в продължение на векове, понякога хилядолетия...

Надгробните могили са по-различни от селищните могили. Те са монументални гробници, построени за видни личности като крале, принцове или губернатори.

Новокаменната епоха или неолитът е много важна епоха, при която хората  преминават към уседнал живот и започват да се занимават със земеделска дейност и да опитомяват животните.  Започват да строят селища. Чаталхьоюк е едно от първите уникални селища от периода на неолита. Тази многопластова могила позволява да достигнем до много различна информация за архитектурата, изкуството и погребалните практики.

Това е най-впечатляващото неолитно селище не само на Анадола, но и в Близкия изток. Чаталхьоюк хвърля светлина върху човешката история със своята сложна архитектурна структура, гъстота на населението, произведения на изкуството, традиции и приемственост във времето. Ето защо е включен в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.

Чаталхьоюк, който е бил населяван в продължение на 2 000 години се намира в община Чумра на окръг Коня. Предполага се, че в това селище датиращо от преди 9 000 години са живеели между 5 000 и 8 000 души, което означава сериозна гъстота на населението за този период...

Чаталхьоюк се състои от Източна и Западна могили. В Източната могила са открити 18 селища. В тези слоеве са открити стенни рисунки, релефи и различни статуетки. През халколитния период жителите на селището напускат Източната могила и се установяват в Западната могила. Въпреки че не е известна причината за това преместване се предполага, че е причинено от голяма епидемия.

Къщите са построени много близо една до друга. Те са изградени предимно от глина (кирпич), с изключение на покрива, където са монтирани носещи дървени греди. Покривът и стените са обмазани и полирани с бяла мазилка. Отворите на тавана са единствен източник на вентилация. Входът на повечето е през квадратен отвор в тавана свързан със стълба или странични врати на къщите. Къщите се състоят от две помещения за ежедневна дейност – едно като кухня и друго като занаятчийска работилница. В основните помещения са изграждани задигнати платформи, върху, които се е спяло, а под тях били погребвани покойниците.

Стените на стаите са украсени с рисунки и релефи в жълто, червено и черно. По стените са изобразени ловни сцени, звезди, птици, елени, леопарди и различни геометрични шарки. Местата, където са концентрирани рисунките, са местата, където има погребани в къщата хора. Рисунките описват и пътя на смъртта. На стената на една от тези къщи е открита карта с дължина 3 метра и височина 90 сантиметра. Тази карта датираща преди 8 200 години, е градският план на Чаталхьоюк и днес се експонира в Музея на анадолските цивилизации в Анкара. Този стенопис се счита за първия пример за картографиране в човешката история.

Благодарение на Чаталхьоюк научаваме, че мъжете и жените били равнопоставени. В града няма обществени сгради, дворци, храмове или монументални сгради, освен къщи. Това показва, че в Чаталхьойк няма социална класа.

По време на разкопките са открити множество статуетки. Сред тях привличат внимание различни животински фигури, включително леопарди и бикове. Най-известната статуя обаче е на Богинята Майка – покровителка на растителния, животинския и човешкия свят.

При разкопките са открити и тъкачни станове, керамика с проста форма, издълбани от дърво подноси, купи, инструменти от камък и кост, кошници и бижута, което показва, че не са се занимавали само със земеделие и животновъдство, но и с тъкачество и минно дело.

Животът отпреди 9 000 години в Чаталхьоюк показва, че хората от този период не са били толкова примитивни, колкото се смяташе. Чаталхьоюк е уникален археологически обект по отношение на човешката история...