Дневникът 24

Уважаеми слушатели, тази седмица продължаваме с историческите събития, случили се между 10 и 16 юни...

2152724
Дневникът 24

 

На 10 юни 1924 година турците в Ксанти започват да издават вестник „Yeni Ziya“ под ръководството на Мехмет Хилми.

На 10 юни 1930 година е подписано Анкарското споразумение... Със споразумението подписано между Турция и Гърция отношенията между двете страни се нормализират. По-късно това е последвано от "Балканския пакт", подписан в Атина с участието на балканските страни с изключение на България.

На  11 юни 1931 година Белград предприема опасна инициатива... В Югославия правителството започва да следва политика целяща  промяната на баланса на населението в някои региони. Обосновката на администрацията на кралството е готова: да се гарантира сигурността на комуникациите, железниците и енергийните ресурси и да се накажат бегълците. Така много сърби и черногорци; по-специално военни са разположени в Косово и други региони, където мюсюлманите са мнозинство. Много турци, които са негативно засегнати от тази практика напускат Югославия и се установят в Турция. Всъщност целта не е селскостопанска, а политическа, както подчертава Ноел Малкълм. Основната цел е да се промени структурата на населението в стратегически региони като Косово. Според констатациите на Джеват Герай между годините 1923-39, когато се случва всичко това; 116 487 души мигрират в Турция. Според източници на Министерството на външните работи на Югославия, общият брой на емигриралите между 1919 и 1940 г., е 255 878 души.

На 11 юни 1998 Атина предприема крачка назад... Гърция премахва член 19 от Закона за гражданството. Според турците 60 000 души и според официалните гръцки източници 43 000 души са изключени от гражданство поради този член.

Преход

На 12 юни 1937 година полицейският инспектор Костов от Шумен България, изпраща доклад до центъра за разрешаването на проблема с турското малцинство. В доклада се посочва, че това, което трябва да се направи е във възможно най-кратък срок да се намали броят на турските интелектуалци. В резултат на потисническата практика на София много турски интелектуалци са хвърлени в затвора и много напускат страната.

Доклад: „Докато в България нямаше средно и високообразовани турци, нямаше и турски въпрос. С увеличаването на броя на турските интелектуалци обаче националното чувство започва да се изразява и това чувство започва да се разпространява сред всички други маси в България. Затова смятам, че колкото повече намалим броя на интелектуалците, толкова по-добре ще бъде. Това можем да направим само като намалим броя на будните турски деца, които завършват турски основни и средни училища и могат да постъпват в българските гимназии. Как можем да постигнем тази цел? Разбира се, като остави обучението в училищата в ръцете на полуневежи, по-малко културни учители. Повечето от тях са стари учители. Дори години наред да обучават такива хора, пак няма да могат да отгледат ученици, които да влязат в нашите гимназии и да продължат успешно образованието си.“

На 13 юни 1878 година е свикан Берлинският конгрес. На конгреса, проведен под натиска на Великоритания и Германия, са взети важни решения. С Берлинския договор, подписан на 13 юли 1878 г., Русия е отстранена от ролята на сила в региона в съответствие с интересите на тези две страни. България отново е превърната в малко княжество под властта на Османската империя. Призната е независимостта на Сърбия, Черна гора и Румъния. Въпреки това, вместо да предостави решение на съществуващите проблеми на Балканите, споразумението е причина за почти всички проблеми, които се изживяват днес.

На 13 юни 1880 година министър-председателят на българското княжество Драган Цанков издава указ за християнизиране и побългаряване на помаците мюсюлмани. Тази практика, превърнала се по-късно в основна държавната политика в България продължава и при смяната на режимите. Дотолкова, че БКП дори надминава с практиките си по този въпрос фашистките правителства, които критикуваше. На 18 май 1972 г. ЦК на партията изпраща указ до партийното ръководство на Благоевград, с което настоява помаците, живеещи в Якоруда и околните села, на всяка цена да бъдат насилствено побългарени и да се действа решително и бързо. Тази асимилация е последвана в началото на 80-те години от асимилацията първо на ромите, а след това и на турците.

На 14 юни 1926 година в Плевен, България започва да излиза вестник „Mücadele“ /Борба/, който цели да защитава и развива интересите на българските турци.

На 15 юни 1826 година султан Махмуд II премахва еничарския корпус.

На 15 юни 1926 година в Шумен започва да излиза вестник "Yeni Söz" /Нова дума/, чиято основна политика е да защитава и развива интересите и правата на турците, живеещи в България.

На 15 юни 1929 година в град Пазарджик, България започва да излиза вестник Bizim Sözümüz "Нашата дума"

На 15 юни 1933 година в столицата София започва да излиза вестник „Възпитание“, издаван на всеки 15 дни на български език от немски мисионери с цел разпространение на християнството сред мюсюлманите.

На 15 юни 1994 година по искане на Обединените нации, първото звено от Командването на специалните сили на турските мирни сили в Босна и Херцеговина заминава за Сплит.

На 16 юни 1478 година Османската армия превзема крепостта Круя, който се смята за център на Албания. Днес следите от османско-турската култура се пазят живи в Круя, който е исторически и туристически град.

На 16 юни 1960 година е нанесен удар върху малцинственото образование от София... България, която прави положителни инициативи по отношение на образователните и културните права на турците между 1952 и 1956 година, обръща политиката си в тази сфера на 180 градуса. Българското Министерство на културата и националното образование национализира малцинствените училища, собственост на турци, за да интегрира двата етноса и от друга страна решава турските и българските ученици да получават образование заедно. 



Още новини по темата