Багрите на Анадола-2

Срещнахме се с нашите приятели в една гореща лятна вечер, в дните когато мислехме че е настъпило времето за пътуване до високопланинските ливади, с цел да поемем към Гюмюшхане. Потегляйки от Анкара и следвайки маршрута Къръккале, Чорум, Сунгурлу, Самсун, поехме по черноморския панорамен път. Погледите на всички в автобуса бяха насочени с вълнение към морския бряг и се стараеха да видят с полусънни очи водите на Черно море. В това време когато се намираме в Юнйе започват да валят и типичните ча черноморския регион проливни валежи. В групата има хора които за първи посещават черноморския регион и хора които почти всяко лято прекарват известно време тук. Дъждът ни радва тъй като годината е много сушава, но същевременно предизвиква и въпроса как под такъв дсъжд ще осъществим екскурзията ни. Водачът оповестява че ще закусим в Чакъртепе близо до Юнйе. От върха на хълма пред нас се открива прекрасна гледка към черноморски залив. След като проливният валеж спира, ние осъзнаваме красотата на градината на пътния комплекс в който сме се спрели. Тя е изпъленна с разноцветни цветя наредени в определени групи и фигури, има и прекрасни рози. Изкъпанте от дъжда растения блестят с всички цветове на дъгата. След хубава закуска потегляме към община Кюртюн окръг Гюмюшхане. Отново следваме черноморския панорамен път. За този път построен върху насипи натрупани в морето бяха изписани много новини и коментари. Пътят е нарушил природната красота но пътуването по широкия асфалтиран път е много комфортно. Честно казано обаче ние предпочитаме стария път който се извиваше следвайки очертанията на бреговата ивица. Населението на Орду и на община Тиреболу окръг Гиресун също мисли като нас. Те са се противопоставили на запълването на морето с цел разширяване на пътя и сега автобанът преминава през тунели като по този начин се е съхранила природната красота на бреговата ивица.

     Гюмюшхане се е разположил по дватя бряга на река Харшит пресичаща града на две части и е обграден с високи планински хребети-Зигана и Соганлъ на изток, Балабан на запад и Гюмюшхане на юг. Гюмюшхане е прочут като града на тунелите като по този начин е преодолял непреодолимите препятствия на планините. В границите на окръг Гюмюшхане има 16 тунела като най-дългят е тунелът Зигана с дължина от хиляда 702 метра. С приключването на тунела Йозкюртюн дълъг 330 метра близо до община Йозкюртюн броят на тунелите в окръга ще нарастне на 17. Трябва да подчертаем че общият брой на тунелите в другите окръзи не достига 17 и че това е един своеобразен рекорд.

      В община Кюртюн се качваме на микробуси за да отидем до ливадата Гювенде. Микробусът се изказва и слиза по стръмните планиски склонове. Най-напред достигаме границата на горите, където започват изпъстрените с разноцветни цветя високопланински ливади. Тези ливади са идеално място за развитие на пчеларството и животновъдството. Традиция за жителите на черноморския регион е да се изкачват заедно с домашните си животни по високопланинските ливади и да се настаняват до края на лятото в тези ливади. Тук те подготвят от млякото на добитъка сирене и масло за зимата, косят и сушат сено, и когато настъпи време да се завърнат обратно, те носят със себе си в къщи млечните продукти и сеното които са събрали. Това е икономическото измерение на високопланинските ливади, но ние като туристи, се интересуваме от туристическото им измерение и искаме да прекараме летните горещини на прохладно място и да се разхождаме по изпълнените с разноцветни цветя ливади. Изпичаме на скара месото, приготвяме айрян и салата и се нахранваме, след това, преди да изпием ароматния ни чай, започваме да играем хорон под звуците на гъдулката.

    Напускаме ливадата Гювенде и се насочваме към горския масив Йорюмджек. Тук растат най-големите в Европа и кавказкия регион бял и син бор. Горският масив се простира на площ от 40 хиляди хектара а дърветата са на възраст от 400 години. Тук се намират и най-високият в Европа син бор с височина 61 метра и 50 сантиметра и най-високият бял бор с височина 57 метра и 60 сантиметра. Горският масив изпълнен със стръмни пропасти, реки с водопади и богата флора и фауна разкрива пред погледите ни един приказен свят. В сянката на високите борове ще видите прекрасни малки горски цветя изпъстрени с всички багри на дъгата. Ако решите да ги събирате внимавайте защото стъпка по стъпка можете да навлезете в дебрите на горския масив и да се изгубите.