Актуална тема на деня 4

За да бъде даден правилен отговор на въпроса "Защо президентска система", е необходимо добре да се разбере какво всъщност представлява тази система. За целта е нужно да се направи сравнение с парламентарната система и на преден план да се поставят предимствата и недостатъците и на двете системи.

Президентската система се поставя на дневен ред, когато възниква нуждата от силна и централизирана изпълнителлна власт. Тази система се оценява като система с много силно разграничение на властите. Има причини за това. Една от тях е фактът, че президентът се избира не от парламента, а от турския народ с всенародно гласуване. Освен това президентът и правителството могат да се включват активно в дейността на парламента, и трето изпълнителната и законодателната власт са напълно отделни една от друга. Затова президентската система най-добра отразява разделението на властите и възможността за уравновесяване на влиянието им посредством силен контрол.

При президентската система, изпълнителната власт се основава на народната воля и затова превъзхожда другите системи от гледна точка на налагането на стабилитет, установяването на силно правителство и на здрава демокрация. Тъй като изпълнителната власт е съсредоточена в една личност, президентската система е по-динамична, гъвкава и активна от парламентарната система в която действат принципите на бавния бюрократичен апарат.

Тя има обаче слабости като евентуално възникване на кризи между изпълнтелната и законодателната власти и съсредоточаването на властта в едно лице.

Президентската система обаче превъзхожда парламентарната и от гледна точка на възможностите за налагане на стабилитет, докато парламентарната система е по-гъвкава в политическата арена и предотвратява до голяма степен една поляризацияв страната.

През последния 60 године период турския народ понесе последствията от слабостите и недостатъците на парламентарната система. Коалиционните правителства и предизвиканите от тях икономически кризи и военни преврати оставиха дълбоки отпечатъци в съзнанието на турския народ.

Всъщност, с прмяната от 20017 година, президентът започна да се избира с всенародно гласуване и това стана важен повратен момент в прилагането на нова държавна система. Тази стъпка доведе до практическото въвеждане на една полупрезидентска система.

Може дълго да се дискутира над плюсовете и минусите на президентската система но трябва да се подчертае че президентската система няма да предизвика имунна криза в турската държава. С тази система Турция ще придобие възможността за бързи и активни реакции. Освен това турския народ е навикнал към компетенциите, близки на президентските, обявени в конституцията от 1982 година. Но в тази система президентът не носеше никаква отговорност пред ВНСТ. Това важеше и за премиера имащ силна подкрепа в парламента. Тоест, преходът към президентска система може да се окачестви и като узаконяване и легализиране на фактически съществуващата полупрезидентска система. Турския народ е привикнал донякъде към тази система и затова бързо ще се адаптира към новата промяна.

Отговорът на въпроса, коя система е най-подходяща за Турция, може да се направи след равносметка на плюсовете и минусите на всяка една от двете системи. И двете системи имат своите силни и слаби страни. Президентската система спомага по-добре от парламентарната за налагането на стабилитет в страната, но парламентарната система е политически по-гъвкава и може да предотврати някои противостояния. Президентската система ще позволи на Турция, която се намира в един много кризисен регион и е изправена пред много сериозни кризи, да взема по-бързи и ефикасни решения във вътрешната и външната политика и по този начин да укрепва позициите на страната на международната арена. Тя също така по-добре съответства и на демократичните принципи тъй като дава възможност за силен контрол на изпълнителната власт. Тази система ще позволи да бъдат предотвратени и конфликтите между изпълнителната и законодателната власти и парализирането на дейностите и на двете учреждения.

Президентската система притежава потенцияла да разреши социалните, икономически и политически проблеми пред които е изправена през последния 60 годишен период Турция. Разрешаването на тези проблеми от своя страна ще отвори пътя на Турция към нови хоризонти.