Балканите -Текущи събития 13

Международният наказателен трибунал за бивша Югославия отсъди, че бившия президент на Република Сръбска и върховен главнокомандващ на босненските въоръжени сили Радован Караджич е извършил античовешки престъпления по време на войната в Босна и Херцеговина в периода от 1992-1995та година и го осъди на 40 години лишаване от свобода. Караджич, който бе намерен виновен и за геноцида в Сребреница ще обжалва решението на съда. Без значение какво ще бъде крайното решение Караджич винаги ще бъде помнен като убиец на деца унищожаващ училища и библиотеки.

Радован Караджич е роден през 1944та година в село Петница и от започването на разпадането на Титовска Югославия до края на войната в Босна и Херцеговина през 1995та година бе лидер на босненските сърби. Същевременно бе и първи президент на Република Сръбска, която съставлява 49% от териториите на Босна и Херцеговина.

Радован Караджич, срещу който първите обвинения за извършване на военни престъпления бяха повдигнати от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия през юли 1995та година бе заловен през юли 2008ма година след като се подвизава свободно 13 години на Балканите. Фактът, че Караджич бе заловен без да сеществува какъвто й да е свидетел е показател, че сръбското разузнаване още от самото начало държеше под наблюдение този военнапрестъпник. Това, което съдейства за залавянето на Караджич бе желанието на сръбското правителство да направи Сърбия член на ЕС. Казано с други думи Караджич бе заловен не поради морална отговорност, а тъй като бе възпреман като предварително условие за членството на Сърбия в ЕС. Това сбитие показа, че Сърбия гледа на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия не от етична гледна точка, а от търговска.

При командването на Караджич през годините на войната близо 50% от населението на Босна и Херцеговина напуснаха домовете си, близо 250 хиляди загинаха и около 200 хиляди са били подложени на изтезания на планническите лагери. От друга страна босненските жени и деца бяха систематично изнасилвани и редица бошняшките градове като Сараево, Бихач, Сребреница и Горажде бяха държани дълго време под обсада и над хиляда и 200 бошняшки исторически и културни паметници бяха разрушени и изпепелени. Въпреки всичко това реакциите срещу решението на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия показват, че и в днешно време мнозинството от сърбите приемат Радован Караджич за национален герой.

Във връзка с войните, на които бяха сцена Балканите през 90те години на ХХ век различните страни отстояват различни истини. Именно заради тована Балканите не съществува общо становище относно причината за разпадането на Титовска Югославия. Наред с това обаче е всеизвестна истина, че в процеса на разпадането на Югославия нито една от федералните единици на тази страна дори и не е заплашвала Сърбия с нападение. Точно обратно никой не би могъл да отрича истината, че режима на Слободан Милошевич в Сърбия се опита да нанесе сериозна вреда на териториалната цялост на Хърватия и Босна и Херцеговина. За съжаление обаче сръбския народ все още не е готов да се изправи лице в лице пред тази истина. Мнозинството от сърбите вярват, че са воювали в Хърватия и Босна и Херцеговина в името на своята свобода. Именно заради това личности като Радован Караджич и Ратко Младич се възприемат от сърбите като „национални герои".

Съдебното дело срещу Караджич е с голямо значение от гледна точка на възтържествуването на просъдието. Тъй като правосъдието е от значение не само от гледна точка на жертвите, но и от гледна точка да бъде избегнато повторението на подобни античовешки престъпления в бъдеще. Съдебният процес срещу Караджич съдейства някои сърби да се изправят лице в лице с грешките допуснати в миналото.