Разкажи ми за Исляма 10

Предопределението или съдбата означава да се направи нещо по дадена мярка. Като религиозен термин е "Аллах е този, който от незапомнени времена знае къде ,как и кога се случват нещата и повелява начина на тяхното изпълнение.Принципът на вярата в предопределението –кадер или съдбата, е един от най- съществените в ислямската вяра.

Съдбата е концепция за мъдростта и волята на Аллах отнасяща се до регулирането според определен ред и измерения на всички активи и събития във вселената. Аллах е сътворил всичко с мяра и предопределение.Това положение ясно е обявено в стиховете на сура Фуркан 25/2:

„Онзи, Комуто принадлежи владението на небесата и на земята. И не се е сдобивал със син, и няма съдружник във владението, и е сътворил всяко нещо, и го е премерил с точна мяра“,

както и в сура Рад 13/8 - Аллах знае какво носи всяка бременна и колко намаляват утробите, и колко се увеличават, и всяко нещо е с мярка при Него.

Преди сътворяването е промислена съдбата на човека и на света, участта на всекиго и на всяко нещо е предопределена в мисълта на Аллах. Всеки човек и всеки народ си има свой предел и не може да избегне участта си. Вярата в предопределението се опира на пълната убеденост в това, че Аллах знае всичко и всяко нещо в пълнота и в детайли, Той е всезнаещият. Всичко, което е замислено за съдбата на света и на човека, Събитието е понятие свързано с волята на Аллах за сътворяване Съответно, има два етапа на развитие на сътворяването.

Първо, повелята на Аллах за предоставянето на Божието творение, и второ е създаването според тази преценка на творенията във времето.

Вярата в предопределението се опира на пълната убеденост в това, че Аллах знае всичко и всяко нещо в детайли, той е всезнаещият. Всичко, което е замислено за съдбата на света и на човека, е записано в Книгата на Аллах, записано е и отреденото на всекиго място – в рая или в ада.

Според Исляма всичко, което се случва в света и в живота на човека, се случва по волята на Аллах – по негова воля са и вярата, и делата на човека, Той е, който наставлява човека за правия път, той е, който отклонява човека от този път. Той като Творец е предгадал мярката и предела на всичко.

Всезнанието на Аллах няма принудително въздействие върху волята и избора на хората.Те действат по своя собствена свободна воля, ,а не защото така заповядва Аллах. Поради това са изпълнени с чувство за отговорност. Хората не могат да се освобождават от отговорност използвайки съдбата като извинение.

Понякога хората са изложени на редица събития извън волята си.

В Сура Ал Хадид е предписано :“Не се случва беда, преди да сме я породили, нито на земята, нито с вас самите, без да е записана в Книга. За Аллах това е лесно.

А в друг стих в сура Тевбе се казва:

“^[1] 51.Кажи о, Мохамед: “Ще ни достигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!"

За случаите произтекли извън волята му човекът не носи отговорност.Но въпреки това, той е отговорен за да бъдат взети мерки. Да се прегърне каузата и да се вземат мерки,това са задължителните условия,противното е несъвместимо с принципа за вярата в предопределението. Пророкът е предупредил мюсюлманите за да вземат необходимите мерки.

Ислямските учени възприемат съдбата като тайна,чиято вътрешна страна вижда само Аллах. Защото поради ограниченото време и място,човешкият ум няма способността да разбере безкрайното.

Да се правят опити за разрешаване на въпроса за съдбата със сигурност означава да се стремим към невъзможното. Пророкът е предупредил да не се обсъжда въпроса за съдбата.

Ислямът е определил вярата в предопределението като основен принцип,но е забранил да изоставим делата си и да мързелуваме.

Ислямската традиция е построена върху схващането,че „Каквато и добрина да те достигне, тя е от Аллах, а каквато и злина да те сполети, тя е от самия теб. Пратеник те изпратихме при хората. Достатъчен е Аллах за свидетел.

Така вярата в съдбата е оказало въздействие върху в развитието на чувството за отговорност в мюсюлманите.

Вярата в Съдбата означава да приемем,че всичко във Вселената се движи в рамките на план и програми. Тази вяра насочва хората да работят постоянно и по програмен път за работа в името на определена цел.

Вярата в предопределението изисква да се приеме, че хората са свободни и имат своя воля и тези принципи са много важен фактор за развитието на свободата на идеи и мисли на земята.

Вярата в предопределението ви учи, че всичко е създадено в рамките на мъдростта и че зад нея има властна ръка.

Вярата в предопределението се приема така, че не освобождава човека от отговорността за религиозните му деяния и за конкретните му жизнени стремежи и постъпки. От човека се изисква отговорност и активност, защото той лично ще бъде изправен пред Аллах в Съдния ден. Човек също така не следва да задава въпроси за предопределеното му, защото трябва да е убеден, че справедливостта на Аллах в предопределянето надвишава възможните човешки очаквания за достойно и непритеснено съществуване.

За това, Пророкът (мир на праха му) заповяда,тези които вярват в съдбата, ще бъдат далеч от тревожност и тъга."