През призмата на Турция 11

Поради политическите неразбирателства възникнали между Турция и Иран относно кризата в Сирия, последното посещение на премиера Ахмет Давутоглу в Иран бе с голямо значение. В периода преди Арабската пролет, Турция бе започнала инициативи за развитие на отношенията със страните от Близкия Изток, които инициативи бяха посрещнати с респект в региона и света. От търговска, икономическа и политическа гледна точка отношенията на Турция с регионалните страни през този период бяха издигнати на по-високо ниво.

Това положение се отрази положително и върху отношенията с Иран. Турция заедно с Бразилия изигра посредническа роля в неразбирателството възникнало между международната общественост и Иран поради ядрената програма на страната. Същевременно Турция защитаваше правото на Иран да разработва ядрена програма с мирни цели. Наред с това и двете страни заеха напълно противоположна позиция по сирийската криза. Освен сирийската криза между двете страни имаше разногласия и по отношение на проблемите в Ирак, Ливан и Йемен. Стратегическото партньорство между Турция и Саудитска Арабия, което се разви с много бързи темпове през последната година също не бе посрещнато топло от Техеран. Поради всички тези събития от 2012та година насам бе регистриран упадък в търговските и политическите отношения между Турция и Иран. Търговският обем между двете страни през 2012та година бе 22 милиарда долара, а през 2015та година се понижи на 10 милиарда долара.

Въпреки това посещението, което реализира премиера Ахмет Давутоглу миналата седмица в Техеран загатна, че в отношенията между двете страни ще бъде отворена нова страница. Въпреки разногласията по някои регионални въпрос Турция и Иран се договориха над следните 5 аспекта по кризата в Сирия:

1.Регионалните въпроси трябва да се разрешават от регионалните страни;

2. Актьорите извън региона не трябва да играят определяща роля в регионалните въпроси;

3. Запазването на териториалната цялост на Сирия е с приоритетно значение;

4. Продължаването на подкрепата за настоящето примирие е в интерес на всеки;

5. Заемане на обективна позиция в процеса на търсене на разрешение.

Посещението на Давутоглу в Техеран целеше подобряване на отношенията обтегнали се покрай кризата в Сирия, а така също и придаване на ускорение на икономическите отношения. Открито се вижда, че подобряването на икономическите отношения ще окаже положително въздействие и върху политическите отношения. Премиерът Давутоглу бе заявил, че целят в рамките на три години търговския обем между двете страни да бъде увеличен на 30 милиарда долара. Двете страни ще положат усилия за разгръщането на сътрудничеството в сферите на енергетиката, банковото дело и туризма. Ще бъдат разработени проекти за свързването на ЖП линиите и съхопътните мрежи с пристанищата. Освен това бе решено обхвата на споразумението за преференциална търговия да бъде разширен. Настоящият износ на Турция за Иран е около 3,6 милиарда долара. В Иран съществуват близо 200 турски компании, чиито инвестиции възлизат на 2,1 милиарда долара. В кратък срок се очаква турските компании да реализират нови инвестиции в Иран в секторите на готовата конфекция, енергетиката, хотелиерството, строителството и автомобилостроенето.

Какво обуслови отварянето на нова страница в отношенията?

Преди всичко изборите състояли се и в двете страни бяха причина за укрепване на доверието в настоящите правтелства. Фактът, че и двете правителства желаят развитието на отношенията обуслови започването на нов период. На второ място важна роля за това има и пряката намеса на САЩ и Русия в региона поради присъствието на терористичната организация ДЕАШ /ИД/. Първоначално САЩ бяха заявили, че Сирия може да бъде разпокъсана, а по-късно и Русия посочи, че е възможно създаването на федерална държава в Сирия, което обезпокои както Турция така и Иран. Общите безпокойства подтикват и двете страни да търсят възможност да действат съвместно за защитаване на общите интереси. При настоящите условия САЩ и Русия искат да ограничат приноса на Турция и Иран.

Съществуват редица фактори, които ще определят настоящия ход на отношенията между Турция и Иран. Събитияата в Сирия показват, че избирането на войната като единственна политики няма да донесе нищо друго освен разрушения. Това положение може да бъде прекратено след като и двете страни започнат взаимно да избягват реториката на отчуждаване и конфронтация. За тази цел трябва да се съсредоточат, не върху съществуващите разногласия, а върху въпросите, над които споделят общо становище. Укрепването на взаимната обвързаност и свеждането до минимум на съществуващите проблеми ще бъде много по-добре и за двете страни, което на свой ред ще улесни отварянето на нова страница в отнешенията.