Мостове на културата 4

И днес продължаваме темата за живота, делото и творчеството на Мевляна Джеляледдин Руми, един от най-големите хуманисти на Средновековието.

Професор Ахмед Яшар Оджак предполага, че суфизмът или мистицизмът на Мевляна се появява от синтеза на кюбревийство, „единство на съществуването“, мелямийство и календерийство.

Кюбревийството е мистично течение, което представлява отказ от земните блага и даровете на света, отдаване на пост и молитва, предпочитане на простотата. В личния си живот Мевляна следва тези постулати – той не пропуска всекидневните си пет молитви, освен това прави и среднощна молитва, през месеца на поста рамазан се усамотява, старае се да яде и пие малко.

„Единството на съществуването“ е основен камък в суфизма на Мевляна. В главни линии това разбиране се изразява в следното: Бог е абсолютно същество, невъзможно е Той да бъде определен с епитет, да бъде назован и да се говори за Него по някакъв начин. Абсолютното същество притежава способността да се явява и да бъде почувствано.

Ислямският мистицизъм в това отношение се основава на следното съждение: „Аз бях тайно съкровище, пожелах да бъда явно.“ Вселената не е възникнала от нищото, а се е появила от Бога. Бог по такъв начин дава да се разбере за Него и това е първото отделяне от абсолютното. Ислямските философи го наричат „абсолютният разум“. Това е активната способност на Бога, Неговата вселена, която е знанието за този и за отвъдния свят. Тя се е появила от Бога и като вселена се отразява навън, става видима. Всички същества във вселената са сенки на Бога, сянката няма друг притежател отделно от собственика на сянката. Многообразието и различията на съществата във вселената не развалят единството и единствеността на абсолютното същество. Всяко същество във вселената е явление на Божията същност. Епитетите на Бога не са извън Неговата същност. Във вселената всичко съществува именно със своята противоречивост и всичко е проявление на Бога. Този свят е свят на противоположностите, които са в хармония. От всички същества във вселената само човекът притежава епитетите на Бога и с тези свои особености той буквално е духът и душата на вселената.

При все че човекът стои на толкова високо стъпало, малко са хората, които го осъзнават. Поради това човекът трябва да узрее, преминавайки през различни стадии, да разбере, че всичко е само едно отражение на божествената същност, че вселената не притежава отделна същност от Бога. Но това духовно пътешествие не може да се извърви самостоятелно, за такова нещо има нужда от зрели хора, от водачи.

Мелямийството и календерийството са две суфитски движения, които нямат място в живота на Мевляна до 1244 година. Мелямийството се заражда през IX век в Хорасан, в противовес на строгоаскетичните мистични течения. Корените му стигат до предмюсюлманската манихейска и будистка мистична култура. То се опира на средното съсловие и специално на еснафските сдружения. Календерийството е разновидност на мелямийството, възникнало през XIII век в Анатолия. Мелямийството е привързване към Бога с любов, откъсване от всичко, което е извън Неговата любов и стремеж за постигане на Божията любов. Това схващане не е цел за постигане, а начин на живот. То не е против молитвите, а против формалното им и бездушно съблюдаване и извършване.

И така, 50-годишен Мевляна се превръща в известен мистик с десетки хиляди последователи. Един ден в Кония пристига Шемседдин Тебризи, странстващ суфит, който, все едно че го „изгаря като слънце“. Тази среща променя напълно Мевляна, тя оказва силно влияние върху него. Двамата съмишленици прекарват заедно около три години, докато Шемседдин бива убит от привържениците на Мевляна. Много се е говорило и се е писало за тяхното запознанство и взаимна дружба. Когато те се срещат, Шемс е на 60 години, а Мевляна – на 38. Те се уединяват и се отдават на беседи за възвишеното. Шемс става за Мевляна огледалото, в което той вижда необикновената си духовна красота. С други думи, чрез Шемс Мевляна опознава себе си.