Мостове на културата 3

Продължаваме да ви запознаем с живота, делото, идеите и творчеството на Мевляна Джеляледдин Руми, един от най-големите мистици на Средновековието.

Междувременно по искане на баща си Джеляледдин се оженва за Гевхер Бану – дъщеря на Шерафеддин Лала, изселил се с тях от Балх, и година по-късно им се ражда синът Султан Велед, последван от Мухаммед Алаеддин. По-късно Гевхер умира в Кония и Джеляледдин се оженва за Керра, от която му се раждат син Алим Челеби и дъщеря Мелике.

Бащата на Мевляна умира през 1231 година и е погребан с големи почести. Алаеддин Кейкубат обявява едноседмичен траур във връзка със смъртта му.

Според разказа на Султан Велед, след смъртта на бащата учениците му приемат Мевляна като свой водач и се събират около него. И той става като баща си „мюфтия на Изтока и Запада“, започва да преподава и проповядва.

Бурханеддин Търмъзи, халифът на баща му в Балх, пристига в Кония. Тук разбира, че Бахаеддин Велед е починал предната година и гостува на сина Мевляна в медресето му. Той беседва определено време със стария си послушник по различни въпроси и го подлага на изпитания. После му казва: „Притежаваш много знания, нямаш равен на себе си в това отношение. Ти си извисен човек, избраник. Но баща ти беше и сърдечен. Възприел си словата му, но гледай да го продължиш духовно. Трябва да заприличаш на слънцето, което изпраща светлината. Ти си физическият наследник на баща си, но неговата същина е в мене. Последвай ме!“

И така, в течение на 9 години Мевляна става послушник на Търмъзи и преминава през неговото обучение. Бурханеддин първо кара Джеляледдин да премине през няколко 40-дневни изпитания и също така го учи на сюннет – наставленията на Пророка, от които се ръководят мюсюлманите; тефсир – тълкуване на Корана; шериат – свещеният закон на исляма, съвкупност от мюсюлмански религиозни, морални и правни норми, които се основават на Корана.

Най-добрите медресета по онова време са в Алепо и Дамаск. Вероятно през 1234 година Мевляна тръгва за Алепо. В този град той взема уроци от известни учени богослови по шериат, литература, писмо и хадис – предание, което разказва за живота на Мохамед и съдържа изречени от Пророка съждения. След Алепо отива в Дамаск и посещава медресето „Максидие“. През тези години Алепо и Дамаск са важни центрове на културата. Особено Дамаск – той става приют за бягащите от монголското нашествие учени. И в двата града покрай медресарското си обучение Мевляна се среща с известните учени и мистици на епохата, спори с тях, търси отговор на въпросите си. В Дамаск спечелва много последователи, става уважаван със знанията и ума си.

След като прекарва около 6 години в Алепо и Дамаск, Мевляна се завръща в Кония. Когато в Кайсери умира Търмъзи, Мевляна отива там и пренася всички негови записки и книги в Кония. Той не забравя своя учител до края на живота си, често го споменава в съчиненията си.

В следващите няколко години Мевляна се посвещава на молитви и пост, мюфтиите и богословите започват да го възприемат като пророк, той преподава и проповядва в медресетата и джамиите, славата му се разпространява по света и броят на готовите да се пожертват за него послушници нараства с хиляди.

Какво представлява суфизмът?

Най-общо суфизмът може да се формулира като стремеж за духовно извисяване на човека до Бога, узряването му чрез потискане на земните желания и наслади; не слово, а вътрешно състояние, начин на живот, намиране на божествената същност посредством душата и силата на волята.

Учението на Мевляна, разбира се, не се ограничава само с медресетата. От раждането до смъртта си той живее в среда на суфити, контактува с известни представители на мистицизма, а и баща му е голям суфит. Както видяхме, той се установява в Анатолия, средище на всички суфитски течения през онова време, а по-сетне в Кония, където живеят особено много суфити. Всъщност полуостровът не е родината на тези течения, но представителите им, бягайки от монголското нашествие, а и поради стабилността на Селджукската империя, се подслоняват в Анатолия.