Мостове на културата 2

В следващите няколко програми ще ви запознаем с живота, делото, идеите и творчеството на Мевляна Джеляледдин Руми, един от най-големите мистици на Средновековието.

Великият ислямски мистик, поет и проповедник Мевляна Джеляледдин Руми е роден в град Балх, който днес се намира в Северен Афганистан. Разположен по Великия път на коприната, от XIII век градът е бил не само развито търговско средище, но и важен център на науката, изкуството и на многобройни религиозни вярвания. В Балх са съжителствали ислям, християнство, зороастризъм и будизъм, спорело се е по съчиненията на древногръцките философи и са се търсели пътища за съчетаване на заложените в тях идеи с ислямската религия.

Истинското име на Мевляна е Джеляледдин Мухаммед. Той е вторият син в семейството. „Мевляна“, в смисъл на „господин, господар“, е титла, която му се присвоява по-късно, когато в Кония се изявява като религиозен водач, а Руми означава Анатолиец, от Анатолия, Анадола. Мевляна Джеляледдин Руми всъщност значи „Анатолийският ни господар Джеляледдин“.

В източниците, написани след смъртта на Мевляна, за негова рождена дата се посочва 30 септември 1207 година. Но мнозина от историците, които се занимават с изследването на този велик мистик, предполагат, че действителната дата на неговото раждане е по-ранна. Някои изследователи са склонни да смятат, че тя трябва да се отнесе най-късно към 1201 година, докато според турския мевляновед Абдюлбаки Гьолпънарлъ, например, датата е 1184 година.

Баща му – Мухаммед Бахаеддин Велед – е сред религиозните първенци в града, известен приживе като „султанът на учените“. Той е ученик и близък сподвижник на основателя на сектата кюбревие Неджмеддин Кюбра. Медресето му се пълни не само с ученици, в него се отбиват и високи длъжностни лица на Хорезъмската държава. Той е почитан от всички религиозен учен-мистик, който води скромен начин на живот.

В началото на XIII век в ислямския свят господстват две схващания. Едното, под влиянието на древногръцката философия, и по-конкретно на неоплатониците, се стреми да докаже съществуването на Бог по пътя на разума. Има и друго, на суфитите, сред чиито представители е и бащата на Джаляледдин, според което до истината може да се стигне само по пътя на отдалечаване от земните блага, изкристализиране на духа и убиване на своето аз.

Според някои източници тази напрегнатост на местна почва е причината Бахаеддин Велед да напусне Балх и да се изсели в Анатолия. Но действителната причина вероятно е опасността от нападение над Балх от страна на монголските нашественици под предводителството на Чингиз хан.

През есента на 1219 година, непосредствено преди или по време на обсадата на Отрар, Бахаеддин Велед със семейството, близките си последователи и с книгите си потегля с малък керван за Анатолия.

Първата важна спирка по пътя на преселването му е град Нишапур, а следващата – Багдад. Според преданието, когато керванът наближава споменатия град, охраната ги разпитва от кое племе са, откъде идват и закъде са се запътили. От седлото на камилата бащата Бахаеддин Велед отговаря: „Идваме от Бога и вървим към Него.“

Според предположенията керванът продължава от Багдад за Куфа, в Мека и в Медина се извършва поклонение и после през Дамаск, Малатия и Ерзинджан пристига в Ларенде, днешен Караман. Няма сведения за това колко време е продължило пътуването, къде са престояли и кога са пристигнали в Караман. Не е известно също така колко време е престоял Бахаеддин Велед в Караман, но е сигурно, че е живял поне няколко години там.

В Караман в негова чест се строи медресе. Майката на Мевляна, Мюмине Хатун, и веднага след нея големият й син умират и са погребани тук. По-късно Велед се установява в Кония. В някои източници се посочва, че в Кония той е бил поканен от селджукския султан Алаеддин Кейкубат – възкачил се на престола през 1220 година, владеещ освен родния турски още персийски, арабски и гръцки, получил образование в областта на ислямската теология и астрономията, покровител на науката и изкуството. Бахаеддин Велед е посрещнат радушно от него и за кратко време получава голяма слава и широка известност.