Културните съкровища на Турция 3

Днес ще направим едно кратко посещение в двореца Топкапъ в Истанбул.

След като превзе Истанбул, Фатих Султан Мехмед Завоевателя ог превърна в свой престолен град. На площ от 700 хиляди квадратни метра в района наречен днес Сарайбурну бе построен един дворец. Строежът започна през 1460 и приключи през 1478 година. В продължение на 400 години, до султан Абдулмеджид, дворецът Топкапъ бе резиденция на турските султани и център на науката, културата и изкуството. След построяването на двореца Долмабахче, дворецът Топкапъ остана на втори план.

След обявявянето на Република Турция, през 1924 година дворецът Топкапъ бе обявен за музей. Дворецът музей днес се простира на площ от 400 хиляди квадратни метра. Дворецът се дели на няколко секции, които са отделени един от друг с градини, паркове и високи стени. Портата разположена към музея Аясофия се нарича Бабъ Хумаюн, портата на монарха. Това е главната входна порта на двореца. От нея са влиза на площад в първия двор на двореца. Тук се намират византийската църква Ая Ирини и сградата на монетарния двор Дарпхане. На мястото, където днес се намират павилионът за сувенири, в миналото се е намирала канцеларията на емините Куле, където са се записвали оплакванията и исканията на просителите. Тези искания и оплаквания са били поставяни на обсъждане по време на заседанията на съвета на везирите-Диван. Тук на този площад са се изпълнявали и смъртните присъди. Голям интерес привлича намиращата се тук Чешма на Палача.

Във втория двор на двореца се намират различни държавни инстанции. Тук се намират сградите, където са се събирали на заседания везирите от Куббеалтъ Диванъ Хюмаюн и от Диванъ Хюмаюн. Недалеч се намира Кулатана на Правосъдието, където султанът е слушал дискусиите на везирите ако лично не присъства на заседанието на съвета на везирите. Специални вестовойци са предавали на везирите волята на султана по различни въпроси, ако приетото от везирите решение се е различавало от исканията на владетеля. До нея се намира входът към Харема и казармата на дворцовата охрана наовавана Зюлюфлю Балтаджълар. В конюшните са се намирали конете на султаните и на обслужващия персонал. Срещуположно са разположени кухнята и допълнителните сгради за обслужващия персонал. Кухнята е превърната в мезй в който се съхраняват различни съкровища, между кито и прочутият диамант Кашъкчъ. В северната част на площада се намира портата Бабюс Саадет където са се провеждали церемониите по отиване на война и по възкачването на престола.

В третия двор на двореца Топкапъ се намира училището Ендерун, където са се възпитавали бъдещите държавни служители. Тук се намира и Арз Одасъ, залата където султанът е приемал чуждестранните посланици и държавници. Библиотеката към Ендерун е доказателство за значението, което се е отдавало на това училище. Оттук се преминава в четвъртия двор където са разположени кьошковете и парковете на владетелите и тяхното семейство. Тук е и помещението където Явуз Султан Селим Страшни поставя донесената от Египет жилетка на пророка Мохаммед. Тук са поставени и други свещенни реликви като жезъла, с който се е вярвало че пророкът Мойсей е разделил водите на Червено море и сабите на пророка Мохаммед и на неговите халифи. Изложени са и екземпляри на стари корани. Показана е и една жилетка, за която се вярва че е била изпратена като дар от пророка Мохаммед на Вейсел Карани.

Една от секците в двореца Топкапъ която винаги е привличала най-голям интерес е харемът който е станал сцена на много важни исторически събития. В харема са се възпитавали и девойките, които после са се омъжвали за ученици от Ендеруна, назначени на важни постове. По този начин са се създавали и и аристократическите родове, които ще служат на империята.

Дворецът Топкапъ е посещаван ежегодно от стотици хиляади туристи, привличани от мистическата атмосфера на двореца, станал свидетел на много бунтове, победи, интриги. Той е станал тема и на романи и филми.