70-тата годишнина на ОС на ООН

ООН в 70-тата си годишнина,Общото събрание и световният мир

Изминаха 70 години от основаването на ООН. Общото събрание ,което е най –важният от ръководните органи на ООН проведе първото си заседание през 1946 година в Лондон и след това продължи в настоящата централа в Ню Йорк. През изтеклите 70 години нито Организацията като цяло,нито Общото събрание не успяха да изпълнят основната цел на общността ,а именно защитата и утвърждаването на световният мир.
Общото събрание на ООН е единственият орган, в който всички страни-членки на организацията имат еднакво представителство. Има широки правомощия, обсъжда всички въпроси в рамките на устава на ООН.
На пръв поглед изглежда като най- силният международен орган,но на практика и като резултат не е така.Общото събрание не успява да разреши проблемите на страните -членки по равноправен и влиятелен начин, нито пък успява да наложи в целия свят на еднакво равнище мира и сигурността. И днес Общото събрание не функционира по задоволяващ всички държави в света начин.
Най- актуалните доказателства за това са Босненската война през 1990-те години и продължаващата вече 5 години гражданска война в Сирия.Но най- типичен и трагичен случай са нарушенията ,окупациите, насилията на създадената от самата ООН Израелска държава.
Защо ООН не успява да постигне успех в това отношение? Една от основните задачи на катедрите по международни отношения в различните университети е именно да проучи причините за този проблем.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен,преподавател в университета Мармара.

Най- голямата пречка пред ефективното влияние на ООН е обстоятелството, че контролът на организацията се намира не в Общото събрание,както трябва да бъде, а в Съвета за сигурност с постоянни членове със силата на вето. СС на ООН най влиятелният орган на организацията на който е възложена основната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност, това е единственият орган с правомощията да издава обвързващи решения към държавите членки. Съветът за сигурност често е подлаган на критика заради ветото на постоянните членове САЩ, Русия, Китай ,Великобритания и Франция. Всяко важно решение е обвързано с пълното съгласие на 5-те постоянни членки.Вето наложено дори от една от тях блокира проекторезолюцията и техният индивидуален подход и влияние въздействат силно върху международния дневен ред.
В Босненската война през 1990-те години и сега ситуацията в Сирия бяха под въздействието на този фактор.
Конкретно доказателство за това несъответствие са дори и сегашните изказвания на лидерите на 70-тата сесия на ООН в Ню Йорк.Държавните лидери, обявяващи възгледите си за ООН и общата световна политика доказваха защо проблемите остават без разрешение.Станаха явни противоречията в становищата не само между водещите лидери като Путин и Обама, но и между лидерите на малките и средни по големина държави.Големите сили като САЩ,Русия и Китай са единодушни ,че международният мир и сигурност трябва да се защитават, но по въпроса как трябва да стане това се дистанцират.
Продължава конфронтацията по най- критичните проблеми през последните години като войните в Сирия Украйна и Йемен големите държави.Те продължават да действат не в съответствие с общите, а в съответствие с националните си интереси спрямо проблематични въпроси като международно право и принципи ,демокрация, глобално климатично затопляне, устойчиво развитие.
Най- съществената пречка пред намирането на разрешение за международни проблеми по сигурността и опазването на мира е сблъсъка на индивидуалните интереси.Международната система контролирана от големите държави,както векове наред и днес е обхваната от анархия. Следователно липсва висш авторитет,учреждение, правило или механизъм,които да предотвратят стълкновенията между държавите.Въпреки реториката и твърденията системата от ценности валидни за целия свят не функционира.Още по обезпокояващото е,че последствията от тази анархия нанасят ущърб на цялото човечество. Усилията на държавите за сътрудничество в рамките и извън рамките на ООН остават без резултат.
Друг фактор за неразрешаването на международните проблеми са различията във военните разходи и загубите на отделните държави.Всички страни,но по -специално големите държави предпочитат само да проследят войните,които не накърняват техните интереси.Но когато стълкновенията придобият застрашителен за техните интереси характер веднага предприемат сериозни стъпки.
Типичен пример за това е продължаващата 5 годишна Сирийска война и предприетите нови сериозни стъпки за намиране на разрешение.Най- важен фактор за това са вредите понесени от западните страни от имигрантската криза напоследък и появилият се риск от военно сблъсък между Русия и САЩ.Подобно положение е подписаното ядрено споразумение между Р5+1 и Иран.
Като извод ще посочим,че в 70 тата годишнина от създаването си,приноса на Общото събрание за света е пропорционален на волята на страните членки.Липсата на споразумение между членуващите страни и органите на ООН не позволява да бъдат разрешени горещите спорове.Затова са необходими структурните реформи в насока на обезпечаването на мира и сигурността.