Турците и кюрдите също пострадаха през 1915 година...

Турците и кюрдите също пострадаха от събитията през 1915 година.
Историците и изследователите провеждащи изследвания над събитията от 1915 година се оплакват от това че Армения не разрешава разследване на намиращите се в архивите им документи засягащи този период и подчертават че Турция досега е направила всичко необходимо за да бъдат нормализирани двустранните отношения.
Френският историк Максим Гоин от Евразийския Център за Етюди, провеждащ изследвания над събитията от 1915 година отбелязва че турското правителство досега е направило всичко което във възможностите му за да бъдат нормализирани турско-арменските отношения и че е време и арменската администрация да предприеме подобни инициативи. Той сочи че за съжаление арменската администрация не желае нормализиране на отношенията защото президентът Серж Саркисян постоянно предявява териториални претенции а самият въпрос със събитията от 1915 година се е превърнал в главен мотив на съществуванието на Армения и арменците.
Професор Гоин, който се е дипломирал от катедрата по история на университета Сорбон, казва че винаги, когато е отправял искането да разучи архивните документи за събитията от 1915 година намиращи се в архивите на Армения и САЩ е получавал отрицателен отговор докато с изследването на турските архиви никога не са възниквали проблеми. Професор Гоин отбелязва също така че е необходимо по-голям брой историци и учени да започнат изследвания над документите засягащи събитията от 1915 година.
Ирландският историк Доктор Патрик Уолш сочи че организирането на церемонии за жертвите на събитията през 1915 година в Анадола, ще стане важен етап в нормализирането на турско-арменските отношения и подчертава че тези събития са станали трагични както за арменците, така и за турците и мюсюлманите. Доктор Уолш заявява че ако събитията бъдат окачествени като „геноцид” няма да може да бъде постигнат никакъв напредък и подчертава че в основата на тези събития стоят големите сили в света от този период и главно Русия.
Доктор Уолш същшо акцентира на стъпките на Турция за нормализиране на отношенията с Армения и че и турците и кюрдите са сред пострадавшите от събитията от 1915 година.
Доктор Уолш твърди че арменците са играли през 1915 година „руска рулетка” и под подстрекателството на съюзническите страни са обявили въстание с цел създаването на арменска държава, но постигането на тази цел е било невъзможно тъй като арменците са били малцинство в региона. Доктор Уолш заявява че арменците са се превърнали в марионетки на враговете на Османската империя. Той подчертава че не само Русия но и Великобритания има роля за събитията от 1915 година тъй като води дейности целящи дестабилизацията на този регион на света и с подписания през 1907 година с Русия договор насочен срещу Германия, включва в зоната си на интерес Анадола и дори дава зелена светлина на нахлуването на руски войски в Осмзанската империя. Доктор Уолш заявява че арменците са разтълкували тези действия на великите сили като сигналите за разпокъсване на османската държава и за създаване на независима арменска държава и това превръща външната политика на Великобритания от този период на историята като важен фактор за регионалните събития. Дкотор Уолш, който е автор на научен труд на име „Арменското въстание”, също подчертава че има свободен достъп до турските архиви но не може да получи достъп до арменските архиви.
Арменците поискаха да се възполват от военните действия между Русия и Османската Империя през Първата Световна Война и сътрудничиха активно на руските сили с надеждата че Русия ще им осигури територии за обявяването на независима арменска държава. Руската армия се възползва от сформирани арменски чети по време на бойните действия на анадолска земя за да създаде проблеми в снабдяването на османската армия и да спре по този начин напредването на османските сили. Арменските банди обаче започнаха да осъществяват кланета над цивилното население в окупираните отруската армия райони.
За да спре тези зверства и безчинства, османското правителство прие на 24 април 1915 година решение за закриването на арменските революционни комитети и за ареста и интернирането на някои видни арменски обществени дейци. Именно тази дата бе избрана след години от арменците като датата, на която ще се отбелязват годишнините от събитията от 1915 година. След като и тази мярка не даде очакваните резултати, бе решено интернирането в други райони на империята на арменското население живеещо във фронтовата зона и на арменците, които активно сътрудничат на руските сили. Въпреки сериозната подготовка на османското правителство, трудните военни условия в района, нападения на различни банди, недостигът на храна и епидемичните болести отнеха живота на много от интернираните арменци.
Архивните документи открито показват че османското правителство не е целяло да поставя в подобна трагична ситуация арменците и е наказвало извършителите на престъпления срещу интернираните. Много от намерените за виновни са били обесени.
Очакванията на Армения и арменската диаспора са Турция да обяви събитията от 1915 година за геноцид и да изплати обезщетения. В договора от 1948 година за Вредотвратяване и наказване на геноцида, като Геноцид се окачествяват действия целящи унищожаването на една религиозна, етническа или расова група.
Турция подчертава че събитията от 1915 година не може да се окачествяват като геноцид тъй като и мюсюлманите и арменците са понесли тежки загуби и са преживели трагични периоди и отправя искането въпросът да бъде разрешен извън политическата сфера, посредством изграждането на емпатия за да могат да разберат и двете страни какви тежки моменти са били изживени през този исторически период. Турция предложи сформирането на съвместна комисия от историци, в която да членуват турски, арменски историци и историци от трети страни и да бъдат изследвани не само турските и арменски архиви но и архивите на другите страни в света.
Важен етап в усилията за нормализиране на турско-арменските отношения се изживя през 2009 година, когато двете страни подписаха в Цюрих протокол предвиждащ установяване на дипломатически отношения и развитие на двустранните отношения, предприемането на стъпки за взаимно повишаване на доверието и провеждането на научни изследвания над историческите и архивни документи свидетелстващи за събитията от 1915 година а също така и отваряне на границата между двете страни.
Турското правителство предаде протокола за ратификация на ВНСТ, но арменската администрация предаде споразумението на Конституционни Съд. Този съд реши че текстът не отговаря на изискванията посочени в конституцията на страната.
На 20 януари 2010 година Армения оповести че замразява одобряването на протокола а след пет години обяви че оттегля напълно протокола от дневния ред на правителството и парламента.