Страници от миналото и настоящето 29

Продължаваме темата за турско-българските културни и литературни контакти в началото на 30-те години на миналия век.
*
Отново през 1931 година директорът на Девическото педагогическо училище в Едирне Рифат Недждет заедно с 50 свои колеги посещава училища в различни български градове. По-конкретно турските педагози посещават Пловдив, София, Русе и Варна. Водач на тази интересна екскурзия на голямата група едирненски учители е Осман Нури Перемеджи, изселник от Шумен, учител по турски език в Българската гимназия «Доктор Петър Берон» в града.
В началото на 1932 година преподавателят по физика във Висшето инженерно училище в Истанбул Салих Мурад бей е гост на колегите си от Физико-математическия факултет на Софийския университет. Той прекарва в българската столица две седмици и изнася три конференции пред преподавателите и студентите.
През същата година известните професори медици от Медицинския факултет на Истанбулския университет Акил Мухтар, Акиф Шакир и Салих Зеки гостуват на Хирургическата клиника на Софийския университет, където получават информация за организацията и методите на работа в клиниката.
На 4 май 1932 година в Истанбул пристига професор доктор Стефан Киров. На въпрос на журналист от излизащия на френски вестник La Republique той отговаря, че е дошъл да изнесе две лекции и да посети стария си приятел, бившия турски посланик в София, Фетхи бей. Стефае Киров е председател на българската национална група в Балканската конференция и сам се определя като горещ привърженик за осъществяването на съюз между балканските страни. Той изповядва, че познава Турция твърде отдавна и много я обича, тъй като тук получава част от образованието си. В Истанбулския университет изнася лекция на тема «Българският конституционен закон», като изразява готовност да изнесе конференция и по темата «Балканската федерация в София».
През юни 1932 година в качеството си на главен инспектор по физическо възпитание Селим Сърръ Тарджан, известен повече като спортен деятел и водач на олимпийското движение в Турция, пребивава в София и близката й околност. Своите впечатления от посещението в съседната страна Сърръ публикува под заглавие «Пътни бележки» в официоза «Джумхуриет» в 15 броя между 22 юни и 20 август 1932 година, като към някои от фрагментите са добавени и снимки, направени от самия автор.
Освен училища и Софийския университет, той посещава музеите, паметниците, околните села, запознава се с колеги и приятели, и завръщайки се, в серия от публикации описва впечатленията си от съседната страна. Той пристига в София за обмяна на опит и на място да се запознае с учебното дело (особено в тези за деца с физически недъзи и увреждания), като не пропуска и възможността да се вгледа в начина на живот на българите; влиза в селски къщи, за да вникне в душевността и нагласата им и често си позволява да прави оценки и изводи.
На 2 август 1930 година Хаккъ Тарък, председател на Съюза на турските журналисти, Фалих Ръфкъ и Неджметтин Садак, заедно с трима депутати от Меджлиса пътуват за България. Целта на посещението е определена като запознанство с живота в съседната страна и развитието й, като се изразява надежда то да допринесе за приятелството между двата народа. Преди отпътуването си, в Анкара те са приети от Мустафа Кемал паша, който след срещата дава широко изявление: Отидете в България, там ще се научите да ги обикнете. Говорете искрено с тях и им кажете, че към тях, към братския български народ храним най-приятелски чувства, ги наставлява той.
Впрочем турските журналисти и депутати пътуват с кораб от Истанбул за Бургас, където са посрещнати от своите колеги, като са дошли и депутати от София. През Айтос гостите продължават за Варна. Според доклада на Турското посолство в София до Министерството на външните работи в Анкара, в българската морска столица те са били посрещнати много приятелски от министър-председателя Андрей Ляпчев и външния министър Атанас Буров. После турските журналисти и депутати пътуват за София заедно с министъра на земеделието Григор Василев в специалния му вагон. В официалния прием на Турската легация присъстват изтъкнати фигури от българския печат, учени, професори. В столицата е организиран бал и от Дружеството за българо-турска дружба, отново с участието на известни журналисти, културни дейци и т.н.
В чест на турските гости се организират приеми и от други организации, на които се произнасят речи за укрепването на дружбата и приятелството между двата народа. Между турските и българските журналисти е подписан състоящ се от пет члена протокол за сътрудничество, в пресата се появяват ласкави отзиви за Турция. Гостите остават в България до 9 август.
Завърнали се в родината, те отразяват впечатленията от посещението си във вестниците Vakit, Cumhuriyet, Milliyet, Akşam, Hakimiyeti Milliye и др. Така например в Milliyet от 18 август 1930 година Фалих Ръфкъ на първа страница публикува «Турците и българите», където описва колко радушно са били посрещнати, какво уважение питаят българите към личността на Мустафа Кемал паша и за съществуващия навсякъде дух на приятелство. Той набляга и върху един важен момент: за укрепването на приятелството възлага големи мисии на литературата и журналистите, които чрез дейността си биха могли да «превъзпитат» онези поколения, пропити с дух на враждебност и негативизъм.
На тази среща българските и турските журналисти предлагат да се основе Съюз на балканските журналисти и действително между 2-6 декември същата година в Букурещ се провежда конференция, в която дейно участие взема известният турски журналист Зеки Месуд.