Случайните изобретения улесняващи живота ни - 38 / 24

На 28 октомври 1893 г. американският град Чикаго е разтърсен от убийството на кмета Картър Харисън, застрелян на прага на собствената си къща. Престъплението шокира всеки американец, но най-потресен изглежда е полският имигрант Казимир Зеглен.

Той бил толкова шокиран от това трагично събитие, че решил да използва дарбата си на изобретател, за да спасява човешки животи. Ето защо един полски монах се зае да разработи нов тип защита от куршуми - такава, която е достатъчно лека, за да може хората да я носят върху или под обикновеното си облекло.

…

Още от ранните епохи на човечеството войниците носели тежки щитове, за да се предпазят от сериозни рани, порязвания от мечове, копия или брадви, но с течение на времето тези щитове били заменени от броня под формата на железни плочи или плетени метални нишки. Обаче тези брони не бяха устойчиви срещу огнестрелни оръжия, като пушки и пистолети и бързо загубиха значението си на бойното поле. От XIX век нататък вече никой не носи броня. Това на практика довежда до ръст в смъртните случаи предизвикани от тежка загуба на кръв, след наравяне на вътрешни органи, големи съдове и други жизненоважни центрове с огнестрелно оръжие. Точно както се случи с кмета на Чикаго.

…

Трагичните събития в Чикаго подтикват католическия свещеник Зеглен, който вярва, че защитата на човешкия живот също е задължение на духовенството, към действие.  Въобръжението му ражда модел на лека бронирана жилетка, проектирана да се носи дискретно под обикновеното облекло, осуетявайки плановете на бъдещи убийци, но без да привлича вниманието към уязвимостта на своя носител. Зеглен опитва всеки материал, който можеше да използва за новото си изобретение, включително стоманени стърготини, изсушен мъх, човешка коса и други, но без резултат. Пробивът идва, когато се натъква съвсем случайно на забележителните свойства на коприната да спира куршуми. Това разкритие не е съвсем ново –документирано е от д-р Джордж Е. Гудфелоу от Томбстоун, Аризона, още през 1881 г. По време на аутопсия лекарят забелязва, че копринена носна кърпичка в джоба на жертвата значително е смекчила въздействието на куршум. Вдъхновен от идеята, Зеглен се впуска в изследвания и експерименти, изработвайки жилетки от слоеве копринен плат. Полският свещеник ушива собственоръчно първата бронежилетка, като смесва копринени конци, ангорска вълна и ленен плат и решава да представи с впечатляваща демонстрация новото си изобретение пред публиката. Идеята е налудничева, но е успешна. На 16 март 1897 г. Зеглен излиза пред тълпата на градския площад в Чикаго и моли помощниците си да стрелят по него отблизо с пистолетите си. Под обърканите и уплашени погледи на хората помощниците му изваждат пистолетите си и стрелят право в гърдите на Зеглен. Ударите от куршумите са болезнени, но Зеглен остава невредим и хората го гледаха с голямо учудване. Бронежилетката, която полският изобретател ушива със собствените си ръце му усигурява защита и той не получава нито една огнестрелна рана.

…

Казимир Зеглен получава патент за новото си изобретение –бронежилетката. Не след дълго това иновативно изобретение, което се състои от балистичен копринен материал, стоманени плочи, издръжлив плат за подплата и система от кожени каишки за закопчаване, привлича вниманието на много американски производители на оръжия. С течение на времето бронежилетката се превърна в неразделна част, както на военнослужещите, така и на полицаите, а също така допринесе за провала на много политически убийства. Днес, с развитието на технологиите, в производството на бронежилетки се използват много различни материали и много хора, независимо дали са войници, полицаи или политици, дължат живота си на това случайно изобретение на Зеглен.