Специална програма по случай международния ден на театъра

Днес е 27ми март, международният ден на театъра. За първи път този ден започва да се чества през 1962ра година. Днес татралните сцени в света вдигат завеси с голяма гордост, с нови чувства и вълнение, артистите изпълняват с по-голямо въодушевление ролите си. Не трябва да забравяме и зрителите, които са неизменен стъпник на театралнто изкуство и артистите. Те също участват активно, аплодират артистите и театралните произведения. Сърцата на театралните дейци туптят в този ден за театъра. Водят се дискусии за театъра, за драматургичните произведения, за артистите. Днес театрите отварят безплатно завесите си. Благодарим от сърце на дейците на театралното изкуство.
През юни 1948ма година в Париж е учреден Международният Институт за театрално изкуство. През 1961ва година този институт приема решението за обявяването на 27ми март за международен ден на театъра. От 1962ра година насам, страните членуващи в този институт посрещат 27ми март като международен ден на театъра. Турция също посреща този ден като една от страните членки на международния институт за театрално изкуство. По повод деня, световно известни театрални дейци подготвят декларация, която се прочита на всички театрални сцени по света. Този текст с международно значение се превежда от центъра в Турция на международния институт за театрално изкуство на турски език и се изпраща до театрите, дейците на изкуството, медиите и се прочита от театралните сцени в страната на 27ми март. Тази практика продължи до 1977ма година На конгреса в Стокхолм на международния институт за театрално изкуство, по предложение на Турция бе решено декларацията по повод деня на театъра да се подготвя от дейци на изкуството във всяка отделна страна. Първата национална декларация по повод световния ден на театъра кято бе прочетена на 27ми март 1978ма година бе написана от прочутия турски театрален деец Мухсин Ертугрул.
Таз годишната декларация по повод Международния ден на театъра е написана от полския режисьор Кшищоф Варликовски:
„Истинските майстори на театъра в повечето случаи са далеч от театралната сцена. По този начин обаче те нямат нищо общо с театъра, който е система на повтарящите се баналности. Те са по следите на съвременните течения пренебрегващи исканията на зрителите. Ние обаче вместо да създаваме свят провокиращ зрителите копираме части от реалността. Всъщност нищо друго освен театъра не е в състояние да разкрие нашите скрити страсти.
При това положениемой пътеводител е литературата. След това се усещам как потъвам в разсъждения относно периода от преди сто години, който е бил обречен на мрак и творбите сътворени през този период. Някои от имената, които са се запечатали в съзнанието ми са Франц Кафка, Томас Ман и Марсел Пруст... Съвременният писател Джон Максуел Кутси също може да бъде причислен към категорията на тези писатели -гадатели.
Здравомислещото отношението на тези автори към неизбежния край на света, в който живеем и социалните класи днес са наш пътеводител. Всеки, който успее да оцелее при тези жестоки престъпления и разпространяващи се сблъсъци може да се хване като удавник за сламка само за този живот. Този огън може да угасне така както е избухнал и да остане в прашните страници на историята. Тогава ние отново ще се почувстваме безпомощни, обзети от страх и притистнати в капан. Вече няма да можем да градим кули от слонова кост, а стените, които градим с упорство няма да бъдат в състояние да ни плашат! Нямаме повече сили за да опитаме отново. Какъв свят съществува извън тези стени? Не ни останаха сили да се надигнем и да погледнем навън. Защо според вас все още театъра продължава своето просъществуване, на кого дължи тази своя сила? За да плува в опасните води!
Митовете загатват за тайните мисли. Характеризирйки трансформирането на мита за Прометей, Кафка казва „Тъй като митът е отражение на действителността той трябва да има мистериозен край”. Моят вътрешен глас ми казва, че и театърът може да бъде охарактеризиран по този начин. Невъзможно ли е да бъде написана постановка, която да разкрива на актьорите и зрителите истината и да има мистериозен край? Пожелавам от цялото си сърце написването на подобна постановка!
Днес е 27ми март, световния ден на театъра. Днес театралните сцени в света вдигат завеси с голяма гордост, с нови чувства и вълнение, артистите изпълняват с по-голямо въодушевление ролите си. Не трябва да забравяме и зрителите които са неизменен стъпник на театралнто изкуство и артистите. Те също участват активно, аплодират артистите и театралните произведения. Сърцата на театралните дейци туптят в този ден за театъра. Благодарим от все сърце на дейците на театралното изкуство!