Нови усилия за мира в Сирия

Възобновяване на идеята за мирно разрешение на Сирийския проблем
В обстановката на продължаващата вече 5 години гражданска война в Сирия продължават и усилията на международната общност за разрешение на проблема.В дневния ред стои процес на преговори започнат по инициатива на Русия, подкрепян частично от САЩ, в който процес участва специалният представител на ООН Стафан де Мистура.
От преговорите между някои представители на сирийската опозиция и администрацията на Есад проведени в Москва не излезе конкретен резултат.Все още не е известно какъв ще бъде резултатът и от инициативите на Мистура в Дамаск. Очакванията са в насока да излезе решение за провеждане на трета Женевска конференция за Сирия.
По- рано бяха проведени две Женевски конференции в периода на предишните специални представители на ООН.Но решенията от Първата женевска конференция в периода на Анан и Втората женевска конференция в периода на Брахими не бяха влезли в действие.Основната причина за неуспеха от тези инициативи бяха дълбоките разногласия относно отстраняването на Есад от управлението за да бъде сложен краят на вътрешната война в Сирия.Докато САЩ ,ЕС, Саудитска Арабия, Катар, Турция и опозицията поставиха като предварително условие отстраняването на Есад, то Русия, Иран и Есадската администрация настояваха той да остане на власт.
Бихме казали ,че въпросът за сирийската гражданска война бе блокиран възоснова на много елементарно по характер разногласие.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен преподавател в Университета Мармара.

Всъщност сирийският проблем произтича не само от Есад, но същевременно и от тиранията и съюзничествата във външната политика на режима на партията Баас.Но съвсем явно е, че ключов въпрос е властта на Есад.Не трябва да се забравя, че силата поддържаща тази система са Есад и олигархическите структури. За много сирийци Сирийската държава и управление се отъждествяват с Есад, докато противоположни на тях среди ги равнопоставят с насилията и диктатурата.Всъщност това положение е налице в много Близкоизточни държави.Все още гражданите на някои от тях свързват държавата с една единствена личност и неговата идеология.
Дори това да не е правилно, не е изненадващо положение, защото близкоизточните държави са основани върху подобни символи и личности. Моделът в Средновековна Европа в епохата на кралствата и феодализма сега се среща в слаборазвитите диктаторски държави и Сирия е една от тях.
Още по зле, този модел на тоталитарен диктаторски режим в редица случаи проповядва насилническа идеология, ограничаваща самоличността, свободите и действията на гражданите. Ако гражданите не спазват тези ограничения биват наказвани, ако гражданите се осмелят на възражения и съпротива се прилагат жестокости и кланета. В тоталитарните държави е налице потенциал за подтисничество спрямо цивилното население, но в случая със Сирия този потенциал прерасна в гражданска война.
Разбира се, че авторитарните тоталитарни държавни модели трябва да бъдат силно критикувани и още по важното-възпрепятствани. Трябва да се води борба срещу авторитарните режими потъпкващи човешките права и свободи. Необходимо е международно сътрудничество в усилията срещу диктаторите потъпкващи гражданските права на народите си. По същество Арабската пролет преследваше тази цел. Очакваше се след тоталитарните режими в Тунис, Египет и Либия да започне процес на реформи и преустройство ,но за съжаление първо в Либия и след това в Сирия и дори в Египет положението се влоши още повече.
Необходимо е да се направи анализ защо тези усилия за революционен преврат не постигнаха желания резултат. Трябва да се приеме, че трансформацията на всички политически режими е дълъг и сложен процес, който трябва да се осъществи по демократически, граждански и глобални методи.
Например методът на „меката сила“ предполага политически усилия вместо военния натиск за отстраняване на диктаторските режими. Военните методи и стратегии като в Сирия и Либия водят до трагични последствия, докато „меката сила“ както в Полша и Унгария през 90-те години и в Турция от 2012 година /става въпрос за процеса за разрешение на проблема с терора/ дава много по- положителни резултати. Нека да подчертаем някои от тях.
Въоръженият метод предизвиква сблъсъци, погроми и многобройни жертви, докато гражданско политическия метод води до безкръвен и продължителен процес на диалог.
Военният метод растърсва дълбоко икономиката на страната предвид високите оръжейни разходи, докато гражданско- политическият метод обединява държавните и обществени групи и води до обществена солидарност и пренасочване на разходите по въоръжаването към здравеопазването и образованието.
Военният метод рано или късно ескалира в гражданска война и води до забогатяването на производителите на оръжия и обедняването на останалите страни.
Мирните методи предлагат възможността за използването на богатствата на страната в името на народа и авторитета на държавата.
Защо Сирийският въпрос достигна до този етап и какво трябва да се направи отсега нататък за мирното му разрешение подлежи на анализ и миролюбиви намерения .Да се надяваме, че започващият преговорен процес за мирния изход от гражданската война в Сирия ще бъде успешен през 2015 година.