Праисторическите адреси в Турция 6

В миналата ни програма ви запознахме с местностите в границите на окръзите Шанлъурфа и Газиантеп в Югоизточен Анадол където са открити находки от преходния и късния палеолитик. Във всички региони на Турция могат да бъдат открити находки от нашите древни прадеди, предпочели да се заселят по земите на Анадола поради благоприятните географски и климатични условия и възможността за намирането на подслон и убежища по планинските склонове. Един от най-богатите на животински и растителни видове регион на Турция е черноморският регион. Планинските вериги тук предлагат също така и отлична възможност за намирането на подходящи пещери за подслон. Реките и езерата са пълни с риба а горите с различни диви плодове което улеснявало прехранването на първобитните родове. Джеват Шакир Кабаагачлъ заявява че планинските вериги простиращи се по протежение на черноморския бряг са винаги усмихнати, привлекателни и плодородни. Черноморският регион на Турция е с мек и влажен климат, градчетата и селата тънат в сенките на лешниковите и овощните градини, крият се зад наредените в редица лозя.
Много естетствено е че първобитните хора поели на път от Африка, към далечни и непознати земи, са се настанили и по тези благодатни за тях територии. Някои са се настанили по високите планински склонове, други по морското крайбрежие, трети по земите миещи се от водите на Черно и Мраморно море. Земите по брега на Мраморно море също са били предпочитано от първобитните хора място. В района недалеч от община Кандъралъ, на изток от Босфора, с географски координати 41 градуса и 7 минути северна ширина и 30 градуса и 9 минути източна дължина са открити следите от първобитно селище. Местността е хълмиста и богата на водни източници и на гори. Районът между село Прангалъ и Кефкен е бил изследван през 1984та година от Мехмед Йоздоган. Един друг изследовател аматьор, Фарук Ертунч също е провел изследвания в тази местност.
В статиите си в които отдават място на описанията на находките открити в този регион, Саваш Харманкая и Огуз Танъндъ отбелязват че Ертунч е открил в границите на гробището на село Пратнгалъ и на хълма недалеч от пътя водещ към селото грубо изработени сечива от кремък, а по брега на реката, недалеч от землището на село Прангалъ са били открити кремъчни отцепи и по-добре обработени кремъчни сечива, довлечени от речните води и покрити с пясъчни наноси. Мехмед Йоздоган провел научни изследвания в региона през 1984та година подчертава че откритите находки датират от преходната палеолитна епоха. Следи от първобитно селища са открити и в околностите на днешното селище Керпе, и Мехмед Йоздоган отбелязва че и откритите тук находки също датират от преходната каменна епоха. Недалеч от Керпе е открита копачка от обсидиян а в пясъчните наноси в устието на река Дюзлер са открити множество каменни сечива и необработени каменни отцепи. В района между Харманкая и Танъндъ са били открити и подготвени за обработка кремъчни отцепи. Всичко това говори че през каменната епоха, първобитните хора настанили се в региона са се възползвали от богатите на кремък скални блокове в региона за да изработват своите сечива и оръжия.
Недалеч от община Кандъра окръг Коджаели, на брега на Черно Море, в района между селата Кефкен и Джебеджи е открито друго селище от каменната епоха, разположено в хълмист и покрит с гори регион. Находки от каменната ера са открити в село Кефкен, на върха на хълма на юг от селото, в близост до нос Саръ Бурун, в западната част на зарива Ашагъкованагзъ, в гористата местност между залива Гюрпънар и село Джебеджи. По-голямата част от находките са били открити по време на експедиция през 1980та година с участието на студенти и преподаватели от катедрата по праистория към истанбулския университет. В околностите на нос Визне и село Гюрпънар са събрани каменни сечива които според характера на обработка на острието могат да бъдат датирани от преходната каменна ера. Находки от каменната ера в този регион е открил и любителят изследовател Фарук Ертунч. Близо до село Гюрпънар той открива каменно сечива с добре обработени две режещи остриета и с дължина от 15 сантиметра. По време на изследванията си през 1980та година Мехмед Йоздоган открива в околностите на нос Кефкен много първобитни работилници за обработка на кремъчни отцепи и изработката на сечива и оръжия. По време на изследванията му през 1986та година са били открити още пет подобни работилници датиращи от края на ранната каменна епоха и от преходната каменна епоха. Ако в региона бъдат проведени нови изследвания, със сигурност може да се каже че ще бъдат открити още находки от каменната епоха.