Праисторическите адреси в Турция 4

Погледнато от гледна точка на космическото време, само преди около 20 милиарда години се създаде вселената ни, преди 6 милиарда години газовите облаци и твърди частици се сгъстиха и образуваха планетата ни Земя, и преди 4 милиарда години възникнаха първите живи същества. С това се постави началото на еволюционния процес на живите същества, от прости организими към организми с по-сложна и комплексна физиологическа и анатомическа структури. Към края на Третия период, на земята първите си плахи стъпки направиха и нашите прадеди, Хомо Хабилис, и за кратко време се превърнаха в главен актьор на театралната постановка играеща се на огромната сцена наречена Земя. Човекът усъвършенства постепенно своите знания, опознава света в който живее, започва да полага усилия за да промени света, да победи природните сили. Миналото на първобитните хора е изпълнено с много въпросителни, но постепенно, научните открития и изобретения дават възможност за намирането на отговор на различните загадки и въпросителни на древните ни прадеди.
В началото на палеолитната епоха, която обхваща почти 99 процента от развитието на човека, през ранния палеолитик, първите сечива са били изработвани от кремък. Преди 700 хиляди години човек започва да изработва първите сечива с обработени остриета, груби каменни брадви. Този период е възприет като преход към средния палеолитик протекъл в периода 140 хилядна-40 хилядна година, в течение на който човекът ще постигне огромни успехи в обработката на нови каменни сечива и оръжия, усъвършенства своето духовно възприятие, започва да погребва мъртъвците си и да поставя до тях различни предмети. През този именно период възниква и едно оръжие, което изиграва много важна роля в развитието на човека-лъкът и стрелата. Започват да се изработват върхове за копия, и всичко това вдъхва на първобитните хора вяра в силите и способностите им. Първобитните общини започват да ловят от безопасно разстояние животни. Огънят използван първоначално само като средство за защита от дивите животни, дава възможност на хората да обогатят храната си пържейки месото на заловените животни.
В днешната ни програма ще се спрем на находките открити в местността Коджапънар в границите на община Елмалъ окръг Анталия, на 36 градуса и 43 минути северна ширина и 29 градуса и 59 минути източна дължина. Местността се намира на 1250 метра надморска височина. Тук, в пясъчно глинест слой от Плиоцена и Кватернера, на десет метра дълбочина са открити груби сечива от кремък. Недалеч от този лагер, е открито находище на кремък, необходим материал за изработката на каменните сечива, където първобитните хора са намирали подходящи по форма и големина кремъчни отцепи за да ги обработят лесно под формата на необходимите сечива и оръжия.
Находището е било открито през 1985та година по време на експедиция в Западните Тавърски планини водена от Ъшън Йалчънкая, Илхан Кайан, Анджела Минзони-Дероше. В местността където е бил открит първобитният лагер са били събрани около 70 кремъчни парчета, множество по-дебели отцепи и малки кремъчни ядърца. С изключение на една, всички открити находки датират от Междинния палеолитик. Установени са три различни системи на обработка на материалите, което говори че този лагер е бил използван и през късния палеолитик. Всички находки доказват че това място е било използвано от първобитните хора като място за обработка на кремъчните материали под формата на сечива и оръжия. Някои палеонтолози подчертават че тези лагери на открито са били използвани през летните месеци от първобитните хора обитаващи скалните убежища Караин. Тук са открити и речни камъни обработени от двете страни и превърнати в плоскоссти, което показва че първобитните хора обитаващи лагера са продилжили и тук навика си придобит от обитаването на морското крайбрежие, да обработват полуобработените от водата кремъчни и каменни парчета.