Панорама на събитията в Турция и света 107/3

Дали е френският 11 септември….?
В терористичните актове в Париж срещу сатиричното списание „Шарли Ебдо на 7 януари загинаха 12 души,11 са ранените.Двамата терористи извършили нападението бяха убити при престрелка с френската полиция при опит да избягат от страната.Същият ден друг терорист взе за заложници цивилни граждани в супермаркет в Париж и след това бе убит.Обстоятелството,че терористите бяха френски граждани –мюсюлмани комплицира още повече този и без това сериозен терористичен инцидент. Международната преса окачестви този случай като ислямски терор. Дори с предубеждения от миналото свърза този случай с актовете от 11 септември 2001 г в Сащ и го нарече „Френски 11 септември“. По този начин се опитаха да наложат негативно възприятие за мюсюлманите и за ислямския свят и ислямската религия. Случаят бе манипулиран за ескалиране на ислямофобията във Франция и света и този подход трябва да бъде анализиран обстойно.Как трябва да бъдат оценявани тези нападения?Дали този случай действително е Френският 11 септември.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен,преподавател в университета Мармара.
....
…Преди всичко трябва да подчертаем,че нападенията и убийствата във Франция са явни терористични акции.Независимо какви са мотивите тези акции не могат да бъдат оправдани и международното сътрудничество в това отношение трябва да се засили. В тази връзка Турция и много други страни изказаха съболезнованията си към френския президент Оланд и желанието за оказване на помощ.
Също както трябва да бъдат осъдени нападението на списанието и терористите ,открито трябва да се критикуват и недостатъците във френската мрежа за сигурност. При положение ,че френската полиция от дълго време е наблюдавала терористите как са успели те да реализират нападението? Защо не бе осигурена ефикасна охрана на списанието „Шарли Ебдо“ след заплахите които получаваше за издаването на карикатурите на пророка Мохамед?.И защо нападателите не бяха заловени живи? Тези въпроси са крайно обезпокояващи. Признатите от френския премиер Валс пропуски на разузнаването, проблемите на полицията и съмненията по тези въпроси трябваще да бъдат предотвратени. Но разбира се, че изтъкването на рисковете по сигурността не могат да бъдат приети като извинение за допускането на нападенията.
Френската държава и общност проявиха реакция срещу нападенията.Изявленията на Оланд и Валс и първите послания от общественноста показаха, че тези актове не могат да се присъдят на мюсюлманите.Обявено бе, че борбата с терора ще се извърши в рамките на превъзходството на правото. Тези позиции бяха по различни от изявленията на американския президент Буш след актовете на 11 септември през 2001 година от рода на „или си с нас или си срещу нас“ и оприличаването на борбата с терора на „кръстоносен поход“ и от агресивната външна политика на Буш. Това доказва, че неправилността на окачествяването на този случай като „френският 11 септември“.
Още по важното, в демонстрациите в Париж и редица други градове на 11 януари бе проявена солидарност срещу тероризма. В шествието в Париж в знак на протест срещу нападенията участваха над 40 държавни лидери и повече от един милион цивилни граждани.В шествието участваха западни лидери като Оланд и Камерон, както и турският премиер Давутоглу и палестинския държавен глава Махмуд Аббас. Най- големият смисъл вложен в демонстрацията бе силното доказателство, че в борбата с терора нямат значение културите и религиите. И в това се състои разликата от 11 септември в САЩ.
Но нападенията от 7 януари предизвикват крайно мъчителен период както във Франция така и в Европа.В основата на този период стоят рисковете за задълбочаването и разширяването на и без това съществуващия проблем с Ислямофобията в Европа.В европейските страни вече се извисяват расистки и антиислямски призиви и прапаганди.Ако тези пропаганди дадат резултат ислямофобията в европа ще придобие още по заплашителни размери.
Това ще предизвика усложнения в условията на живот на мюсюлманите във Франция и света.Без да имат никаква връзка с нападението, дори след проявената явна реакция основните права на милиони мюсюлмани ще се нарушават.Ако ислямофобията придобие по големи размери проблемите на мюсюлманите ще се задълбочат още повече и ще се увеличат и нарушенията на универсални ценности като превъзходството на правото, принципа за субективност на престъпленията, човешките права и многокултурността. Подобни нарушения означават събаряне на обществените идеали като международен мир и сигурност.Следователно ислямофобията нарушава универсалните човешки ценности и тогава съществуването на ЕС ще се затрудни, а подобни рискове като разпадането на съюза не трябва да се допускат. Именно поради тези причини на първо място Франция и след това европейската общественост и лидери трябва да се съпротивяват за да не бъдат отъждествявани нападенията от 7 януари с актовете от 11 септември в САЩ.Ислямските страни трябва да окажат подкрепата си.Срещу тероризма всички трябва да се борят,но това не трябва да се превръща в усилия срещу невинни хора.