Страници от миналото и настоящето 2/15

Продължаваме темата за силното присъствие на съвременната българска драматургия по сцените на турските държавни, общински и частни театри, което спомага за по-близкото опознаване на двата съседни народа.

В периода на «студената война» и напрегнатостта в двустранните отношения сме свидетели на затишие в интересуващата ни област. Веднага след размразяването от края на 80-те години на миналия век в частния театър АСТ в Анкара амбициозният режисьор Искендер Алтън поставя (1997) «Рейс» на Станислав Стратиев (превод Гюлбеян Алтънок и Тунджер Джюдженоглу). За съжаление самият драматург няма възможност да присъства на премиерата, но след запознанството с изпратените му видеоматериали, в писмо до режисьора споделя, че това е един от най-интересните прочити на пиесата му. Следващата година в Анкарския държавен театър е реализирана още една Станислав-Стратиева пиеса – «Сако от велур» (превод от френски Йоздемир Индже), чиито послания, за жалост, не достигат до почитателите на театъра. 

Христо Бойчев, който става причина към средата на 90-те г. да се заговори за «източноевропейска вълна» в световната драматургия, за пръв път е представен в Турция в 2002 година в Измирския държавен театър с култовата си пиеса «Полковникът-птица» (превод от английски Нихал Гейран Колдаш). Тя е поставена малко по-късно същата година от Маджит Копер в Истанбулския общински театър със заглавие «Птича операция».
По покана на Анкарския държавен театър в 2001 година в турската столица гостува директорът на Пазарджишкия драматично-куклен театър Владлен Александров – първият български режисьор, поставил пиеса на турска сцена, който се изяви блестящо със «Службогонци» (превод Исмаил Бекир Аглагюл) на Иван Вазов, като постановката бе посрещната с адмирации от театралните критици, игра се над сто пъти пред препълнен салон.
Отново същият режисьор след две години бе поканен да реализира в Държавния театър в Анталия «Римска баня» (превод Хюсеин Мевсим) на Стратиев, като с тази проява бе чествана и 10-годишнината от откриването на театъра в «столицата на турската Ривиера.»
В 2004 година великолепната Стефан-Цанева пиеса «Последната нощ на Сократ» (превод Исмаил Бекир Аглагюл), под режисурата на Искендер Алтън зарадва театралната публика в Държавния театър в Измир. Друга пиеса на «българския Маяковски», а именно «Другата смърт на Жанна д’Арк» (превод Хюсеин Мевсим) през есента на 2005-а намери сценичното си превъплъщение в частното «Театрално ателие» в Истанбул, основано от едни от най-големите турски актьори Халюк Билгинер и Зухал Олджай. Режисьор бе младият Кемал Айдоган, а ролите на Бога, Жанна и Палача бяха поверени на Халюк Билгинер, Тюлай Гюнал и Гювен Кърач.
Постановката, която по единодушното мнение на театралните среди бе събитие, игра се и в следващите два сезона със същия успех, имаше и турне по цялата страна, а преводачът бе номиниран за най-добър превод на пиеса, появиха се няколко дузини хвалебствени отзиви в централните и специализирани издания, третиращи както режисьорско-постановъчните и актьорско-изпълнителските достойнства, така също и изключително задълбочения и злободневен текст на Стефан Цанев.
Кева Апостолова стана известна на турските театрални среди с детската си пиеса «Златното момиче» (превод Исмаил Бекир Аглагюл) в Държавния театър в Истанбул (2006), в режисьорското изпълнение на Александър Беровски.
В есента на 2006 година творческият сезон в Държавните театри бе открит с Христо-Бойчевата «Жената на полковника» (превод Хюсеин Мевсим) в Анкарския държавен театър, което само по себе си бе огромно признание за българската драматургия. Впрочем може да се каже, че сезонът 2006-2007 в Турция мина под печата на Бойчевата драматургия, защото в началото на 2007-а в Истанбулския общински театър под режисурата на Маджит Копер се състоя премиерата на «Оркестър «Титаник» (превод Хюсеин Мевсим), а в Международния ден на театъра същата пиеса се срещна със зрителите си и в Държавния театър в Анталия (режисьор Пламен Панев).
През същия сезон се състояха премиери на «Римска баня» на непрежалимия Стратиев в частния АСТ в Анкара с режисьор Руткай Азиз и «Театрална изложба» на Румен Рачев в Държавния театър в Анталия.