Праисторическите адреси в Турция 2

Благодарение на подходящите природни, географски и климатични условия, земите на Анадола са станали арена на преселенията на първобитните хора, започнали от Африка, и насочили се към различни райони на земното кълбо, като много от преселващите се групи са се настанили по земите на Анадола. Следите оставени от първобитните хора дават възможност днес да проследим еволюцията на човечеството. В програмите ни през 2002ра година се постарахме доколкото е възможно да ви запознаем с находките открити в Турция датиращи от старокаменната епоха. През настоящата година, открехваме вратите на един нов период в еволюцията на човека, среднокаменната епоха. В миналата ни програма ви разказахме за находките от каменната ера открити в пещерата Тъкали в окръг Антакия. Трябва да подчертаем че в районите в Турция където са открити находки от старокаменната ера, при последователни разкопки са открити значително количество находки датиращи от среднокаменната епоха. Като пример можем да посочим пещерата Караин в окръг Анталия, където бе открит дебел слой от среднокаменната епоха, в който бяха намерени сечива и предмети типични за този период както и кости и останки от различни животни обитавали в древността южните склонове на тавърските планини. Благодарение на развиващата се технология, изследователите и археолозите откриват все нови и нови факти за живота на древните хора.
Една от местностите където са открити находки от среднокаменната ера е местността Агачлъ Кумлугу недалеч от Истанбул. Местността се намира на брега на Черно Море и е с географски координати 41 градуса и 15 минути северна ширина и 28 градуса и 54 минути източна дължина. Пясъчната ивица между селата Чифтеалан и Агачлъ, на запад от нос Арслан, днес се нарича Йедикумлар. Под въздействието на духащите ветрове, пясъчните дюни са се придвижили и са разкрили червени, по твърди пясъчни слоеве датиращи по всяка вероятност от Плиоцена. При проведените тук изследвания бяха открити находки по което се съзи че районът е бил използван като лагерно място от групи първобитни хора. Открити са около 48 лагера на първобитни хора. В някои от лагерните ями са открити речни камъни което води до предположението че са служили като подкрепа за дървени стълбове на наколни жилища или греди на колиби. Находките в района са открити за първи път от Фондаковски. След като изследоватлят Кофман е извстил катедрата по праистория към истанбулския университет за откритието на Фондаковски, много изследователи веднага са насочили вниманието си към този регион. Първите разкопки водени от Кофман и Хов и с участието на преподаватели и ученици от катедрата по праистория, започват през 1973та година. През 1980та година, в рамките на изследванията на повърхността в Тракия, преподавателят от катедрата по праистория, Мехмед Йоздоган продължава разкопките насочвайки се към все още неразкопаните области на пясъчната ивица. Събраните находки са били датирани от среднокаменната епоха и началната фаза на каменно-медната епоха. Открити са малки полуобработени каменни оръдия на труда от кремък, както и известен брой отцепи и копачки от типа левалойзо-мюстериен. Малките по размери отцепи и геометрично оформени сечива наподобяват по характер сечивата от ранната фаза на каменно-медната епоха открити по северните брегове на Черно Море и от района на кримския полуостров.
Древната работилница да изработка на каменни сечива и оръжия в района Гюмюшдере-Килйос, на изток от местноста Агачлъ, е доказателство за значението което първобитните хора са отдавали на този регион. На пясъчната ивица образувала се в тясната долчинка където се обединяват коритата на реките Домуздере и Гюмюшдере, са открити редица каменни сечива от среднокаменната епоха. През ледниковия и междуледниковия периоди, както и през халоцена, районът е бил подходящ за сезонно пребиваване специално на групи прехранващи се предимно с лов. Подобно на находките в местността Агачлъ, и тук находките от каменната епоха са открити по повърхността на червеникав твърд пясъчен слой. За разлика от лагерите в местността Агачлъ, тук по-рядко се срещат следи от лагери и разположението им е по-хаотично. Открити са сечива от кремък, големи каменни блокове за които се предполага че са служели за подпора на дървените покриви на грубо построени колиби и убежища. Първите разкопки тук са проведени през 1974та година от преподавателите от катедрата по праистория към истанбулския университе, Мехмед Йоздоган и Саваш Харманкая. Събраните от студентите и преподавателите от факултета сечива и оръжия, са били изследвани от Гювен Арсебюк. Той е установил че въпреки че имат някои черти на сечива от началната фаза на каменно-медната епоха, като цяло трябва да се датират към среднокаменната епоха. Откритата тук каменна брадва от старокаменната епоха по всяка вероятност е била довлечена тук от речните води. Откритите тук тънки остри отцепи, каменни остриета и иглоподобни остриета показват че районът е бил използват през новокаменната и ранната каменно-медна епоха за лагеруване от първобитни групи прехранващи се предимно с лов.