Панорама на събитията 105/14

Възможна ли е глобалната култура 105/1 2015
В начина на живот и идеологиите на човечеството съществуват много общи точки.Доколкото и хората да са различни по природа, то редица са поводите които ни навеждат на мисълта за появата на глобална култура. Най- очебиещ показател за това са новогодишните чествания. От Сидни до Делхи, от Москва до Истанбул, от Париж до Лондон и Вашингтон хората се събират по площадите и точно в 00.00 часа в полунощ избухват фоейерверки. Разбира се това не отразява положението и възгледите на цялото човечество, защото в редица държави споделящите различни религии и философии хора не отбелязват настъпването на новата година и възразяват срещу тържествата по този повод и това показва, че в света има общности, които най- малкото по този въпрос не споделят адекватно мнение.
Бихме посочили и други примери ,в които човечеството не е единно в радостите и нещастията си. Най разпространения случай са резултатите от спортните олимпиади или футболните срещи.Хората от различни цивилизации, раси ,вероизповедания и култури се борят за надмощието на националните си отбори, но ако се вгледаме по внимателно ще забележим, че всъщност тези спортисти в рамките на това съперничество засилват каналите за сътрудничество. Различните флагове и спортисти се състезават на съвместна платформа за надмощието си. В тези състезания не печелят отделните личности или държави, а печели целият свят от гледна точка на глобалните спортни мероприятия и диалог.
Предлагаме ви коментар по този въпрос на проф.др.Рамазан Гьозен преподавател в университета Мармара.

Посочените по горе примери удостоверяват, че съществуването на единна глобална култура зависи от каква гледна точка възприемаме света и човечеството.Човечеството по произход е с различни цветове и интереси.Хората принадлежат на различни народи, раси и вероизповедания, но това не е доказателство за различията, а за начина на възприемането на различията. В свещената книга на мюсюлманите Корана се отбелязва,че хората са създадени на племена. Много философи твърдят че всеки народ или държава се основава на определена култура.Според тях племена и народи са две отделни понятия,племето е специфична онтологическа реалност,а народът е понятие възникнало в по модерните времена.Въпреки тази „техническа“ разлика ,в същността на понятията племе и народ е залегнала културата и това положение води от разграничаване и разделения. Често това разделение се появява като конфронтация между народите и до сблъсъци на интересите и силите.Най отчаяният резултат от това са избухващите войни между народите и гражданските войни.От този аспект се вижда ,че няма глобална култура и това е факт.
Но от гледна точка на общите интереси на човечеството и сближаващите хората фактори се убеждаваме,че посредством лоялното сътрудничество и съвместните мероприятия като например Олимпиадите хората въпреки различната си културна принадлежност могат да бъдат единни и солидарни. Коранът повелява опознаването и сътрудничеството между отделните племена и народи.
Много идеологии проповядват постигането на единна обща култура и цивилизация на човечеството.На първо място в обхвата на тази обща култура е постигането на целите за развитие и насърчаването на глобалното развитие, намаляването на бедността, борба с епидемиите, демократичното управление, околната среда и социалното развитие, както и предотвратяването на кризите. Хората трябва да се обединят в усилията за защитата на правата на човека и равноправието на жените.
Според някои среди идеята за създаване на единна глобална обща култура се възприема като идеализъм и утопия.Песимизмът в това отношение съществува, но неоснователно, защото критериите да бъдеш човек са пропорционални на устойчивото развитие на живата природа.
Сътрудничеството и диалога между отделните племена и цивилизации стоят в основата на тезата за единна глобална култура.
Множество учени и политици смятат, че като се изключи проблемът за запазване на мира, няма друг по-актуален и жизнен въпрос за народите от този за човешкото развитие,равноправието и универсалните човешки ценности.
Предложихме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен, преподавател в университета Мармара.