Посещението на Папа Франциск в Турция

Панорама на събитията в Турция и света 101/14
Главата на Римокатолическата църква папа Франциск на 28-30 ноември осъществи официално посещение в Анкара и Истанбул.Това посещение бе отчасти с дипломатическа и отчасти с религиозна цел.Посещението в Анкара бе политическо, а в Истанбул преимуществено религиозно.Срещите на Папа Франциск с президента Ердоган и председателя на Управлението по религиозните въпроси бе насочено към разширяването на отношенията между Турция и Ватикан.
Папа Франциск и Ердоган изразиха пожеланията си за установяването на световен мир и разрешаването на регионални кризи като Сирийския въпрос,както и други хуманитарни проблеми.
Трудно бихме казали, че тези пожелания и препоръки няма да останат само като дипломатическа риторика, защото папата не е толкова влиятелен актьор, който би успял да разреши проблемите в региона нито пък общи международни кризи.Доколкото и папата да е със статута на държавен глава на Ватиканската държава,в никакъв случай не е толкова влиятелен колкото националните държави и международните институции. Влиянието и ролята на папата и другите религиозни институции през последните 400 години е почти нищожно. В модерната епоха поради секуларизма или принципа на лаицизма,мястото на религиозните институции и авторитети е заето от националните държави и тяхната дейност в голяма степен е останала в сянката на държавите и междудържавните отношения.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен преподавател в университета Мармара.
Ватикан е държава град на територията на Италия и няма държавни граници в класическия смисъл на думата и статут на национална държава.В съвременната епоха Ватикан няма влияние върху международната платформа както в Средновековието. Защото Римо Ватиканската държава с подписания през 17 век Вестфалски мирен договор загубва своя политически авторитет.От друга страна Гръцката фанариотска православна църква и патриархът според Лозанския договор са институция свързана със суверенитета на Република Турция.Патриархът макар да поддържа религиозни трансгранични отношения и авторитет,няма никаква политическа сила и компетенции.
Но това не означава че религиозни институции като папството и патриаршията са отдръпнали напълно ръцете си от политиката. Влиянието им върху вярващите в тях народи и личности не може да се отрече.Например Ватиканската държава не е религиозна институция само на католиците, но същевременно е религиозен представител на повече от един милиард вярващи.
Разговорите на Папа Франциск в Истанбул бяха съсредоточени върху разширяване на отношенията между религиите и сектите.Посещението на папата първо на ислямските обекти, богослужението в джамията Султанахмет и слушането на айети от Корана са важни от гледна точка на разширяването на междурелигиозните отношения, а участието му в молебен на православната църква, срещата му с патриарх Вартоломей и подписването на декларация между католическата и православна църкви бяха важни от гледна точка на единството между християните.
Същинската цел на папата в Истанбул и Турция бе разширяването на отношенията с православната църква, които бяха прекъснати през 1054 година след взаимното отлъчване от църквата.ПРез 1960-те години отношенията бяха възстановени и сега се превръщат в съюз между папата и патриарха. Целта на подписаната в Истанбул декларация бе засилването на организационните и социални отношения между 1 милиардния католически свят и 300 милионния православен свят.От този аспект декларацията не е само с религиозен характер.Сближаването между двете църкви влияе положително или отрицателно най малко върху две държави, и представлява дори отчасти предизвикателство.
Едната от тези държави е Турция,макар и с потенциално въздействие. Подписаната декларация от патриарх Вартоломей няма обвързващ характер за Турция,но не трябва да противоречи и на интересите и. Съществува много деликатна граница между религията и международния статут на държавата.Ако подписаното споразумение от патриарха има само религиозен характер, няма проблеми с нарушение на правомощията и авторитета,но ако споразумението представлява намеса в някои интереси на Турция,по специално твърденията за вселенска патриаршия, то тогава се прехвърля на политическа арена, а това ще предизвика компликации.Турция не желае тези твърдения да внесат товар или проблем във вътрешната и външната и политика.
Става ясно че декларацията не съдържа подобни компликации и фактът че е изготвена след срещата между папата и патриарха показва че е получено одобрението на Турция.Турция оказва подкрепа на разширяването на отношенията между православната и католическа църкви,дори тази подкрепа ще засили авторитета на Турция в католическия и православен свят.
Вторият аспект от декларацията за католическо-православно сътрудничество е свързан с отношенията между фанариотската и московска православни църкви, а това засяга Русия.Борбата за надмощие между гръцката фанариотска и московската православни църкви е свързано с православните християни на Балканите, Източна Европа, Близкия изток и православните в целия свят.Истанбулската декларация може да донесе някои преимущества за фанариотската църква и това би породило безпокойство в Московската църква,а това засяга и администрацията на Путин, което засяга от своя страна политическите отношения с Анкара.
Религиозният аспект в турско руските отношения не е много влиятелен.Посещението на Путин непосредствено след посещението на папата е случайно,но има икономически и политически характер.
Предложихме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен преподавател в университета Мармара