Активизирането на турската външна политика

Панорама на събитията в Турция и света 100/14
Активизирането на турската външна политика
През последните седмици и в следващите дни турската външна политика става арена на много активен дипломатически трафик.Бихме казали,че сърцето на световната политика тупти в процес в центъра на който стои Турция.От Сирия до Украйна, от Иран до Египет Турция играе важна роля в разрешаването на редица критични проблеми.Тази роля на Турция не е нова, за последните десет години ролята на Турция бихме резюмирали по следния начин:
2003-2007 г. процес на пълноправно членство в ЕС,
2007-2010 г.- инициативи за мир в Близкия изток,Кавказ и Балканите,
2009-2011 г. преходно членство в СС на ООН,
2011-2013 г. усилия за превръщане в страна модел за страните от Арабската пролет.
Но от 2013 г. се наблюдава отрицателна тенденция в преговорния процес с ЕС и в процеса на Арабската пролет. Това влошаване се дължи до голяма степен на хода и насоката на политиката за ЕС и Сирия която не съвпада с желанието на Турция. Но въпреки тези затруднения активизирането на турската външна политика продължава.Турция запазва динамизма на отношенията си със САЩ,Русия ,Европа, Иран и Ирак.В съответствие с естеството на международните отношения Турция се опитва да преодолее разногласията с тези страни по пътя на преговорите и дипломацията.
В последните месеци на 2014 г. основната причина за усиления дипломатически трафик на Турция бихме изредили по този начин.
Предлагаме ви коментар на проф.др.Рамазан Гьозен,преподавател в университета Мармара.
Факторите допринесли за активизирането на дипломатическите връзки на Турция през последните седмици са: участието на президента Ердоган в сесията на Общото събрание на ООН, участието на премиера Давутоглу в срещата на Г20 и поемането на мандатното председателство, критичното посещение на Давутоглу след години в Багдат и Ербил, посещението на американския вицепрезидент Джо Байдън в Истанбул и участието му в конференцията за развитието на икономиката и енергетиката на Атлантическия съвет и в тези рамки продължилата близо 4 часа среща с президента Ердоган.Като допълнение посещенията на духовният глава на католиците Папа Франсиск на 28 ноември и на руския държавен глава Путин на 1 декември в Анкара.
Този усилен трафик на посещения е много важен за турската външна политика.Преди всичко отношенията между Турция и Ирак се развиват в контекста на войната срещу ИД. Турция пое обучението на иракската армия и пешмергетата и увеличи военната си подкрепа за усилията срещу ИД.Тези нейни действия ще увеличат успеха на коалицията ръководена от САЩ,но е все още рано да се твърди че е започнат процес за свалянето на управлението на Есад.
Вицепрезидентът Байдън след срещата с Ердоган в Истанбул обяви,че е необходимо Есад да бъде отстранен от власт по политически пътища и съществуващото стратегическо сътрудничество между двете страни ще продължава.Някои специалисти коментираха товя изявление като сигнал за промяната на политиката на САЩ спрямо Есад.
Това бе важно измерение на двустранното стратегическо сътрудничество на Турция с НАТО и САЩ . Истанбулското съвещание на Атлантическия съюз потвърди централното място на Турция в добива и разпределението на енергийни източници.В изказванията си тук Байдън и Давутоглу заявиха, че тази централна роля на Турция ще продължи.Петролните газови източници в Близкия изток ,Кавказ и дори в Средиземноморския басейн ще се експедират на международните пазари през Турция.Повишава се статута на Турция в енергийните коридори Изток- Запад и Север –Юг. Тези събития привличат вниманието на редица страни и една от тях е Русия. Големият дял на Русия в добива на нефт и природен газ и приноса им върху икономическата и политическа роля на Русия са известни.Същевременно Русия е един от най- големите енергийни партньори на Турция.Редом с Проекта „Син поток“ между двете страни съществуват съвместни инвестиционни проекти в областта на ядрената енергия и силно търговско икономическо трудово и технологическо сътрудничество. Взаимната обвързаност между Турция и Русия е толкова голяма и ценна, че дори дълбоките разногласия по сирийската политика не могат да навредят на тази обвързаност. Но същевременно не трябва да се подценяват и противоречията в сирийската политика на двете страни. Политиката на Турция, САЩ и ЕС за отстраняването на Есад от властта предизвиква голяма реакция в Русия и Иран и тази реакция задълбочава гражданската война в Сирия и блокира сирийската криза като същевременно влияе отрицателно върху турската вътрешна и външна политика.
Как ще се справи международната общност със сирийската криза не е известно.Усилията и предприетите инициативи на Турция и редица други страни остават неуспешни и явно трябва да се търсят по ефикасни пътища.Дали актьори извън политика биха имали роля в разрешаването на този проблем,например папа Франсиск .Посещението на папата в Анкара може ли даде отражение върху международни политически въпроси.Влиянието му върху политическите среди в християнския свят е неоспоримо и сега ни предстои да видим отражението на посещението на папата в Анкара на 28-30 ноември.