Страници от миналото и настоящето 10/2014

На 2 май се посещава най-голямата копринена фабрика в Бурса. От посетените училища впечатляват Средното техническо училище, с отдели по дърводелство и железарство; Мъжкото педагогическо училище, в което част от българските учители влизат в открит урок по география; Стопанското училище; Девическото педагогическо училище с препарирани птици, релефни карти, къщурки, изрязвани от картон, човешки фигури. По нагледните средства, с които си служи, преподавателят по география далече превъзхожда колегите си по този предмет в другите лицеи.
Българските учители обядват в Девическото училище, където ги посрещат и обслужват самите ученички. Мария Икономова, учителка по история в Дупница, благодари на български. Това училище впечатлява силно гостите със своята уредба, с пансиона и любезността, с която са посрещнати. Посещава се и час по гимнастика, в който униформените ученички играят упражнение на открито под палещите лъчи на майското слънце. Отново се набива на очи разликата между новото и старото: Преди са гледали през решетките на харема, а сега чуруликат из лицейските градини и дворове на нова Турция, отбелязва един участник в екскурзията.
Следобед българските гости посещават новооснования Археологически музей, чиято експозиция все още не съдържа експонати с особена историческа стойност; Зеленото тюрбе и Зелената джамия с орнаментиран портал и прозорци. След 16 часа остава малко свободно време за обиколка на бурсенския пазар и за покупка на подаръци и дреболии. В града е пазарен ден, което дава възможност за по-богати и разнообразни впечатления.
В Бурса се случва едно наглед дребно произшествие, което става новина в официоза Cumhuriyet. Уличният обирджия Саджит открадва копринената кърпа на една учителка от София. Полицията веднага залавя крадеца и връща кърпата на собственичката, която дори не подозира за кражбата, и не крие приятното си учудване.
Вечерта в новата и удобна постройка на Девическото училище, обемаща и малък салон за театър, предстои събитие, от което българските педагози отнасят незабравим спомен. В декорирания с националните знамена театрален салон се организира забава. Най-важното представление в програмата е пиесата «Новото училище», играна от ученичките, в която се осмива старото училище с арабската азбука и се възхвалява новото с латиницата. Интересното в случая е, че присъства и самият автор на пиесата Решад Нури, инспектор в Турското министерство на образованието, който ги придружава още от Истанбул. В контактите си с него гостите неведнъж изказват ласкави думи за успеха сред българските читатели на романа му «Чучулигата», печатан като подлистник във вестник «Зора». Писателят е посрещнат с овации от учениците. На забавата се изпълнява и местният танц «кълъч калкан» (сабя и щит), който кара гостите да правят асоциации с далечните кърджалийски времена.
На 3 май българите тръгват с автомобили от Бурса за Истанбул, но вече по друг маршрут. Минават през силно разбит път и се спират в градчето Гемлик на Мраморно море, където намират неочаквано радушен прием. Кметът, околийският началник и училищният инспектор ги посрещат на 5-6 километра от града и ги канят. Местното население се занимава с риболовство, лозарство и обработване на зехтин. Прекарват тук около час, посещават малкото пристанище и единствената прогимназия, отлично училище с пиано, пред чийто вход се намира бюстът на Мустафа Кемал. Тук децата изпяват марш в чест на гостите. Почерпени със студен айрян, българските учители оттук изпращат благодарствена телеграма до бурсенския валия.
Към обяд българската делегация продължава пътя си. Вдясно остава древна Никея и езерото му, което сред зеления фон на разкошната растителност се вижда като грамадно синьо око. Минават през градчето Орхангази, чийто кмет любезно ги моли да спрат за малко, за да ги почерпи с турско кафе.
Поради силно разбития път българските учители пристигат в Ялова едва към 15 часа. Спират в лятната резиденция на Мустафа Кемал паша, зад която се разстила добре обработена равнина. До двуетажната скромна вила на председателя на републиката се намира неговото стопанство. Мястото на образцовия чифлик било подарено от местната община.
След пищния обяд с натрупани камари с пържени пилета, пилафи, кисели млека и всевъзможни ошафи и сладкиши, както отбелязва един участник, някои от учителите остават да чакат на пристанището, а други посещават добре уредените минерални бани на десетина километра от града, които наподобяват Вършецките. Показват им старата баня от римско време.
От пристанището на Ялова учителите се прощават с придружаващите ги официални лица и отплуват с кораба «Кадъкьой» за Истанбул. Минават покрай Принцовите острови, които вечерно време са осветени и изглеждат приказно, любуват се на тази гледка от палубата на препълнения кораб. Спират и на техните пристанища и пристигат в Хайдарпаша в 20.30 часа.
Така приключва и посещението на Бурса, старата столица на Османската империя, която ги очарова със своите природни красоти, минерални води, развита текстилна и копринена индустрия и добре уредени училища. Впрочем градът не е благоустроен, кълновете на новото едва се забелязват, улиците са криви, но хората са гостоприемни, отношението към гостите е по-сърдечно и непринудено, силно впечатлява и вярата в новоизграждащия се обществено-политически строй.