Панорама на събитията в Турция и света 97

Мястото на ИД в ислямската идеология
Векове наред западните идеологии и школи са въздействали върху западния свят и останалите страни, но същото въздействие е валидно и за Исляма и ислямския свят. Въпреки че паралелно с модернизацията и възхода на западната идеология започва застой в ислямската идеология, то това съвсем не означава, че ислямската мисъл в историята и в съвременната епоха е западнала или е загубила влиянието си. Ислямската идеология и школи до периода на модернизацията заемаха доминиращи и проактивни позиции, но в последния период се чувства западане и деактивност ,т.е. продължават действието си само с усилията да намерят разрешение и изход за проблемите в ислямския свят. Появилите се напоследък терористични организации като ИД трябва да се разглеждат в тази връзка, но те са изолирани и отпаднали от основната богата ислямска идеология.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен по този въпрос..
 Основният източник на ислямската идеология е свещената книга Корана и откровенията на пророка Мохамед. След смъртта на пророка и последвалите събития и проблеми, са се появили нови идеи конфронтирани или допълващи досегашните. Възникнали различни правни разпоредби и указания за да се запазят  в ежедневния живот и правилно да се прилагат повелите на мюсюлманската религия. Написаните тълкувания през историята с времето са заели формата на отделни школи и доктрини и са повлияли върху оформянето на света и мюсюлманите. Усилията на мюсюлманските учени в тази насока са подхранвани от стремежите им да се съхрани духовното и интелектуалното наследство на предшествениците.
 В класическия период на Исляма са съществували главно три школи, най- разпространената от които е сунитският ислям. Суна /Хадисите/, представляват разкази за това, какво е казал пророкът Мохамед и какво е бил направил, но вече разказани  от името на трети лица. Върху тези две свещенни книги са основава целият религиозен, морален и правов живот в рамките на исляма.Коранът и суната се считали за действащо право и в тях може да се намери отговор за всяка една реална житейска ситуация, ако правилно биват разтълкувани текстовете и правилно се достига до същинската роля на пророка Мохамед.
 От един момент нататък ислямът се превръща в световна религия, обхваща десетки, стотици и милиони хора.Съвсем естествено е ,че в исляма могат от време на време да стават разклони, да се формират направления, които понякога са в противоречие помежду си – такова най-голямо и до днес е делението на СУНИТИ и ШИИТИ – разликите имат чисто богословски характер; Сунитите смятат, че халифът трябва да се избира от съответната мюсюлманска общност, а шиитите принават за законни халифи само четвъртият поред халиф на име Али, който е пряк кръвен родственик на Мохамед и на неговите последвали потомци.
 Основните разлики идват от това, че смятайки се че коранът и суната съдържат отговори на всички възможни въпроси, но тези отговори не са пряко дадени в текста, а отговорите са следствие на тълкуване на свещенните книги и тъй като всяко тълкуване е субективно, то се получава и разликата на различните тълкувания. Допуска се т.нар. Ичтихад т.е. самостоятелно съждение или тълкувание на авторитетни юристи, подчинено на определени правила на разсъждение и постепенно с натрупването на най-различни тълкувания по най-разнообразни въпроси в рамките на ислямската доктрина се появяват и отделните школи.
В сунизма се натрупват много различни тълкувания на правото,след което официално се признава, че по-нататъшен процес на тълкуване на свещенните книги е невъзможен  и това води до известен застой в областта на културата и науката.

 Шиитите признават като свещенна книга Корана и само някои части от Суната. И то тези, които имат пряко отношение към техния Али-за него шиитите вярват, че е жив и че в определен момент ще се върне в земния свят и ще изпълни света със справедливост,
 Третото малко направление в исляма освен шиитите и сунитите, е възникнало в последствие и съдържа различни съждения за възвръщане към основните повели на религията, но те са незначителни.
Към третото направление в модернизиран вид принадлежат терористични организации като ИД. и Ел Кайде.

В основата на ислямската идеология в модерния период лежи политиката на панислямизъм на падишаха –халиф Абдюлхамид Втори на Османската империя, който за да предпази от разпадане империята се опитва да обедини ислямските страни около Халифа.Халифатът е Мюсюлманска държава начело с халиф, който съсредоточава в свои ръце духовната и светската власт.
Един от най- важните интелектуалци на ислямската мисъл, Джемалудин Афгани, е оказвал подкрепа за тази доктрина. Идеите на Афгани са били основен източник в периода след разпадането на Османската империя когато се появяват националистическите държави.
В този период на разпространение на идеите за нация-държава се разпространяват 5 модела, а именно Републиката ръководена от Ататюрк,споделяща възгледите за нация държава, лаицизъм и озападяване.Въпреки че този модел произхожда от Турция,той е намерил последователи и сред другите ислямски държави,но най -вече като опозиционна реакция.Една част от тази реакция са с източник Египет и Пакистан ,а именно теолози като Хасан ел Сенна, Сеид Кутуп Мевдуди и други антизападни ислямски мислители.На тази школа се основава и движението "Мюсюлмански братя" в Египет.Основните идеи се ръководят от тезата за засилването на обществено-политическия ислямизъм.
Третият модел от този период е Уаххабизмът на Саудитска Арабия,поселдователите на който вярват в селефизма и проявяват реакция срещу суфизма.Това е консервативно движение в сунитския ислям на ислямски фундаменталисти, търсещи връщане към ранните основни източници на исляма — Коранът и хадисите.
Четвъртият модел е Движението на националния ред на Неджметин Ербакан,което защитава идеите за ислямизирането на националната държава посредством политическа партия и демокрацията. Петият модел е революцията в Иран на Аятоулах Хюмейни и появилият се нов шиизъм.Те разширяват философията на 12-те имама и защитават идеята,че Шиизмът може да управлява държавата.
В епохата на глобализяцията през 21 век Ислямската идеология навлезе в четвърти постмодерен период,в който действат отчасти ревизирани становища и групи.Първата група вярва,че за да се увеличи влиянието на Исляма в постмодерните условия Ислямът трябва да надхвърли идеята нация- държава. Втората група защитава тезата за запазавне на нация-държава и обновяването на обществото.Третата група,вярва,че по пътя на насилията ще надхвърли нацията и ще наложи вилянието си. Това течение отхвърля всякакви други мисли извън своите и към тях принадлежат терористични организации като Ел Кайде и ИД.