Европейската история и турците 39/14

Един от прочутите дипломати в Османската империя е Моралъ Ессейит Али Ефенди, който е бил първият постоянен османски посланик в столицата на Франция Париж в периода 1797-1802 година.
След френската буржоазна революция, османския владетел Султан Селим Трети изпраща постоянно посланици в различни европейски столици. Дотогава, посланици са се изпращали само с делегации, които са водели преговори или са участвали в церемонии по коронясванетона нови владетели, след което са се завръщали в Истанбул. Всъщност това важи само за османската държава, тъй като много от западните страни откриват свои постоянни посолства много по-рано.
Венеция открива свое посолство непосредствено след превземането на Истанбул, Австрия през 1520 година, Франция през 1536 година, Великобритания през 1581 година. След подписванетопрез 1699 година на договора от Карловац, Османската империя започва да следи отблизо политическия, икономическия, културен и социален живот в европейските страни и започва да осъзнава че трябва да възприеме и съвременните дипломатически правила и принципи.
В периода на управление на Султан Селим Трети започва назначаването на постоянни османски посланици в европейските столици.
Първият постоянен османски посланик в Париж е Моралъ Ессейит Али Ефенди. Той е родом от Тесалия и затова владее гръцки език но има много слаби познания по френски език. Той е изпратен за посланик в Париж на 40 годишна възраст заедно с 18 членна делегация, в която има и преводачи гърци. След близо двумесечно пътуване с един италиански кораб той пристига през 1797 година в Марсилия. Преди да потегли на път Моралъ Ессейит Али Ефенди прочита пътеписа на Йирмисекиз Челеби Мехмед Ефенди, посетил Париж преди 80 години. Той и делегацията престояват 30 дена под карантина. През този период управниците на Марсилия го посещават. След приключването на карантинния срок, делегацията с османския посланик пристига с колесници в Марсилия, където е посрещната от многобройна тълпа от любопитни граждани. Френската преса също дава широко място по страниците си на пристигането на османския посланик и с големи преувеличения описва османския посланик. Самия Морали Ессейит Али Ефенди отбелязва че при влизането си в Марсилия е окачил на пояса си един скъп и украсен с перли кинжал, но пресата е писала че е бил облечен в дрехи, обсипани с брилянти от главата до петите.
На път за Париж, той преминава през градовете Тулон, Екс ан Прованс, Авиньон, Вален, Лион, където също е посрещан от възторжени любопитни тълпи от граждани, в която значително място имат жените. Моралъ посещава една библиотека в град Лион и е изненадан от големия брой жени четящи книги в читалнята на библиотеката.
През този период Франция е под управлението на Директорията. Френския външен министър Талейран посреща с почетти и оказва голямо уважение на османския посланик. Той го развежда по работилниците за платове в Лувър и по парижките театри. Същевременно, френския пълководец Наполеон Бонапарт побеждава Асвстрия и насочва вниманието си към Египет. На искането на Високата Прота за подробен доклад относно френските планове за агресия в Египет, Морали пише че Наполеон се готви да воюва с малтийските рицари и няма планове за нападение срещу Египет. Вестта за дебаркирането на френски войски в Египет е дадена на Султан Селим Трети на едно заседание на което се чете именно този доклад на Моралъ. Султанът е силно разгневен и нарича Моралъ Неграмотно Магаре. Истинската причина за този погрешен доклад е че преводачът грък в делегацията на Моралъ е подкупен от фрпенското външно министерство и води шпионска дейност в полза на Франция. Това е потвърдено и от мемоарите на преводача на име Панайотис Кодрикас. Османската администрация научава за тази двойна игра на преводача и за дипломатическия скандал в Париж от прехванатото писмо на руския посланик в париж до руския посланик в Истанбул. След като през 1789 година Османската държава обявява война на Франция и френския посланик е хвърлен в тъмница, османския посланик в Париж Моралъ Ессеит Али Ефенди остава като заложник във Франция, където престоява до 1802 година. Всъщност, той не е бил хвърлен в тъмница а е бил държан под домашен арест в едно имение близо до Париж. Това се дължи на плановете на Талейран да се възползва от него при сключването в бъдеще на сгоден мирен договор с Османската империя.
След завръщането си в Истанбул, Моралъ оказва пълна подкрепа на стъпките за реформи предприети от султан Селим Трети. След свалянето на султана от престола с бунта на Кабакчъ Мустафа през 1807 година, на престола се възкачва Мустафа Четвърти, който се възползва от Моралъ за да следи външното политика следвана от френския външен министър Талейран. По-късно той подкрепя бунта на Махмуд Втори срещу брат му Мустафа Четвърти и поощрява Махмуд Втори да екзекутира брат си. Но събитията се развиват не според плановете му и той остава принуден да бяга от Истанбул. След това се завръща в Истанбул, иска прошка и Султан Махмуд Втори го назначава на държавна служба. Само един ден след това, Моралъ е обезглавен по заповед на султана поради участието в убийството на брат му Мустафа Четвърти.