Страници от миналото и настоящето 9/14

Така приключва първият етап от престоя в Истанбул, прекъснат от пътуването до старата столица Бурса. На 1 май, Възкресение Христово, гостите се качват на парахода «Мерсин» и отплуват за Мудания. От домакините ги придружават познатите ни вече Музаффер бей, Фетхи бей, Саффет бей, един от секретарите на министъра и крайно симпатичният автор на «Чучулигата» Решад Нури бей.
Параходът завива покрай Сарайбурну и навлиза в Мраморно море, което е спокойно и гладко като огледало. Всички екскурзианти са приятно възбудени и готови за нови впечатления. Желая всекиму да види това!, възкликва един участник. На изток се очертава силуетът на Принцовите острови, от другата страна се редят Бакъркьой, Йешилкьой и др. крайбрежни села, днес квартали на мегаполиса. Българите трудно откъсват поглед от силуета на Истанбул, който постепенно се губи зад тях, а на изток се очертава стръмният и слабо залесен малоазиатски бряг. Уплахата от пътуването през Черно море се превръща в радост, настроението е приповдигнато – едни танцуват на палубата, други пеят. То е помрачено при спомена за трагично загиналите български моряци от парахода «Варна», който на 25 декември 1929 г. потъва след сблъскване с гръцки кораб около остров Мармара. Приковани от странно хубавите пейзажи, всички се унасят, докато на изток се появява снежният силует на Улудаг.
Към 14 часа параходът хвърля котва на пристанище Мудания, малък град с едва 6 хиляди население, смятан за исторически поради подписания тук договор за примирие между гърци и турци в 1922 г. Българските учители са обхванати от неповторимото вълнение да стъпят на нов континент. В разположения живописно на нисък бряг, обрасъл с маслинови гори град, според кореспондента на Cumhuriyet от Бурса, гостите са посрещнати от турските си колеги със седем големи автомобила, украсени с националните знамена.
Но истински приятен сюрприз за тях е пътуването до старата османска столица, което поради красивата природа се превръща в празник за очите и душата. На вододелния рид пред учителите се изправя колосалният Улудаг, под него се простира равното и плодородно бурсенско поле, а зад тях блести като живак морската вода. Те са стъпили на друг континент, това ги възбужда в очакване на нещо ново и силно екзотично, но като че нищо не се променя, техните предварителни представи се разминават с реалността. Пресичайки полето на Бурса сред най-разнообразни овощни дървета и стройни тополи, те се движат под дебелата сянка на вековните платани и поемат въздуха, наситен с аромата на току-що разцъфналите акации. След два часа пътуване учителите пристигат в «зелена Бурса».
След второто посрещане от ученици и колеги в подстъпите на града и приветствието на Шефкед бей от името на валийството, българските учители са настанени в хотел «Чекирге палас», до прочутите още от римско време минерални бани. Гостите са очаровани от прекрасното местоположение на града с планината, плодородното поле, водопадите, от изобилието на вода, маслиновите гори и лозя. През онези години бурсенските улици са все още тесни и само по центъра павирани, къщите са предимно двуетажни, покрити със стария тип керемиди. Само тук-там личат нови здания, тепърва градът се благоустройва, осветява се с електричество, липсват му площади, има само един, на който е издигнат паметник на Мустафа Кемал паша.
И в Бурса програмата на българските учители е наситена. От местния вестник Yeni Fikir узнаваме, че под предводителството на своите колеги гостите посещават джамията на Мурад I, на Мурад II в «Мурадие» с гробниците на султани и принцове. Те особено се впечатляват от гробницата и легендарната личност на Джем – поет, авантюрист, убит от папата във Венеция по нареждане на брата си, както и от гроба на Мара, дъщеря на Иван-Александър, встъпила в брак с Мурад I. Във връзка със спора дали този гроб не е на сръбската принцеса Мария, един участник подхвърля: Наука ли е – не ми я хвали! Все с приблизителност работи.
Предстои запознанство с «Улу джамия» – най-величествената в първата столица на падишасите. Гостите са впечатлени от пандантивите, от калиграфските надписи на арабски, от дърворезбата на минбера и инкрустациите, като приемат, че от резбата българските майстори са взаимствали много елементи.
После инспекторите, Филов и Златарски посещават валийството.
В 20 часа българската делегация е поканена на вечеря в Големия салон на общината, препълнен и обкичен с националните знамена. Много от общинските съветници, училищни настоятели, учители, както и дошлите от Истанбул, сядат смесено с българските гости. Въобще вече преобладава по-голяма свобода и непринуденост в отношенията от двете страни. Тук в провинцията се чувстваше по-голяма откровеност и сърдечност, отколкото в Цариград. Местните се надпреварваха да ни услужват, отбелязва и главният инспектор Владимир Николов в рапорта си. На вечерята градоначалникът Мухиддин бей произнася реч, посрещната с аплодисменти; отговаря му Богдан Филов на френски. Към края на приема българите стават на крака и, според оценката на местния журналист, в много добър стил изпяват турския, а впоследствие и българския химн.