От теополитика към геополитика : Западната намеса , ИД и Турция

Ислямският свят е отново изправен пред гореща и разрушителна война. „Явлението“ ИД, появило се внезапно в Сирия и Ирак и по необясним начин побеждавайки всякакви военни сили се превърна във фактическа сила контролираща район с 25 милионно население, в който се намират традиционните сунитски центрове на мюсюлманския свят още веднъж принуди САЩ да се намесят в събитията в района. Още повече един американски президент изградил цялата си политическа кариера и обаяние /ако има такова/ върху антивоенните си и миролюбиви възгледи започна отново войната в Ирак.
Първата Иракска /Персийска/ война от периода на Буш баща-1991, Втората Иракска война на Буш- син от 2003 г. и сега Третата Иракска война на демократа- президент Обама -2014 г. Каква е причината на това повторение?
Дали мисията на Запада за цивилизоване (mission civilatrice) на останалия свят или геополитическата притегателност на района, или път теополитическите сметки превръщат Близкоизточният район в арена на постоянни конфликти? Каква е ролята на Турция в този процес?
МАНТАЛИТЕТЪТ НА ЗАПАДА НЕ СЕ ПРОМЕНЯ…
Въпреки кризите и загубата на икономическо-политическата си сила Западният свят все още запазва превъзходството си в областта на техонолическите новости, модерните науки, производствения капацитет в стратегическите сектори и наложения контрол върху институциите на световната политика. Извисяващите се сили каквито са страни като Китай, Индия, Бразилия и Турция все още не са достигнали до нивото на конкурентоспособност със Запада в горепосочените области.
А Русия, страна с утвърдено статукво и същевременно извисяваща се сила, дължи богатството си предимно на залежите от природен газ и петрол. С изключение на космическата технология и ядрените оръжия Русия не притежава промишлен сектор основаващ се на висша модерна технология,с която да конкурира света.Поради тези причини Западните страни все още считат своята цивилизация за превъзхождаща и в научен аспект и в политиката се считат за единствен представител на съвременната действителност. С други думи Западът се самовъзприема като висша превъзхождаща другите цивилизация,а останалата част от света възприема като общности които трябва да бъдат цивилизовани и модернизирани.
По специално крайно десните среди в САЩ придържащи се към / Нео-кон - Доктрината на неоконсерватизма/ все още не са отхвърлили опиянението си от победата в Студената война. Датата 11 септември те възприеха като нова възможност. Ако в Ирак и Афганистан резултатът бе неуспешен ,то причината за това според тях е недостатъчната решителност в използването на технологическата, военна и политическа сила,с които разполагат.
Дори според тях фактът, че Ирак и Сирия днес са играчка в ръцете на терористичната групировка ИД и засилването на ИД се дължат на неоправданото ранно изтегляне на американските военни сили от Ирак. Следователно вместо да признаят доброволно представителството на една губеща сили империя, те защитават тезата за безмилостна борба разработвайки нови стратегии срещу разбунтувалите се срещу тях сили и идеологии.
ИД Е ЧАСТ ОТ ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ СЦЕНАРИЙ
В САЩ днес се конкурират стратегии подобни на стратегиите от последния период на съществуването на Османската държава, а именно Упадък и Разруха и стратегии за увековечаване на държавата. В общи линии Обама е представител на първата, а републиканците и привържениците на нео-кон на втората стратегия. Основната причина за нежеланието на Обама да обяви война и да приложи военна сила е тази. Но същевременно, макар е без желание, той сформира доброволна международна коалиция срещу ИД и започна въздушни удари, а това е ход за да парира критиките на американската дясна опозиция че не съумява достатъчно да защищава американската сила и интереси.
Подходът на Обама е вместо да поема рисковете, да ги избягва. Този път Обама се опитва да избегне прекия контакт с голямата сила Русия в случая с Украйна и предпочита войната срещу терористична организация раздразнила и обезпокоила всички важни държави в света, включително Русия ,Сирия и Ирак.
Мотивите са същите - да защитаваме общата си цивилизация срещу варварите. В миналото бяха валидни мотиви като кръстоносните походи за спасяването на Ерусалим,но истинската цел бе налагането на контрол над богатствата на Изтока.Сега положението не е по- различно. Явната цел е борба срещу варварския тероризъм,но същинската цел са геополитическите интереси.
Още от самото начало ИД е геополитически въпрос и на кого служат действията на тази групировка е въпрос който не се дискутира.В Близкия изток в основата на появата на всяка организация стоят непременно Израел и Палестина,но сегашната международна позиция за там е невалидна. След окупирането на Мосул ИД трябваше да се насочи на юг към Багдад, но внезапно нападна кюрдските територии насочвайки се на север. ИД не е против режима на Есад в Сирия , а напада райони под контрола на Свободната сирийска армия и PYD на север.Дали единствената цел е контролът върху петролните източници или пък принуждаването на всички регионални играчи да прибягнат до помощта на САЩ.Диктаторът Есад използва методите на химически оръжия,понякога варелни бомби и понякога глада, но сякаш неговите действия не са достатъчно варварски. Затова и задължително трябва да се замислим върху причините за тези събития.
Турция-страна възпрепятстваща интригите
Турция следва много умна стратегия. От една страна тя дешифрира интригите на западните страни, а от друга страна, предприема дейности, които възпрепятстват успеха на тези интриги. През 90-тте години на 20-тия век бе разпространена теорията за „Конфликта на Цивилизациите”. В отговор на тази теория, Турция постави в изпълнение проекта за „Алианса на Цивилизациите”. Следвайки политика в подкрепа на членството в ЕС, Партията на Справедливостта и Развитието разруши всички теории на ЕС, и постави самия съюз в трудна ситуация, искайки той да докаже правотата на твърденията, че „ЕС е съвместен проект за юридически съюз, изграден върху универсалните ценности”. По същия начин, Турция показа на целия свят посредством позицията си по време на Арабската Пролет и проявената си привързаност към демократичните традиции след военния преврат в Египет, противоречивостта и непостоянството в политиките на западните страни.
Сега, новият сценарий е следният. Западният свят осъзна, че теорията за „Конфликта на Цивилизациите” нанася вреда на западните народи. Западните страни и специално САЩ си извлякоха много важни поуки от терористичните нападения от 11 Септември и разработиха нови стратегии с цел, да съхранят интересите си в ислямските страни. Новата стратегия се нарича „Стратегия за вътрешни конфликти и система за контрол основаваща се на хаоса”. Целта е да бъдат открити разногласията в самия ислямски свят, да се раздухат тези разногласия и конфликти, и по този начин да се намали доверието на мюсюлманите в Исляма и ислямската цивилизация. По този начин, западните страни отново ще поемат ролята на плеймейкър в региона. През последните години, именно този сценарий се прилага широко в ислямския свят. Това е една стратегия на хаоса на принципа „мюсюлмани срещу мюсюлмани”, за база на която се използват историческите противоречия между сунитите и шиитите, традиционалистите и ислямските модернисти, враждата между отделните религиозни секти и групи. Конфликтът от последния период в Турция между правителството и една религиозна секта също трябва да се разглежда именно от позицията на конфликта между вижданията за исляма.
Западните страни осигуриха по съзнателен начин условията в Ирак и Сирия за възникването и разрастването на организацията ИД, като клон на терористичната организация Ел Каиде, а сега, в името на идеала за спасяване на човечеството от една заплаха, поставиха основите на международна коалиция за борба с ИД. Конфликтите са в полза на западните стратегии. Колкото повече кръв се пролива, толкова по-успешни са техните стратегии.
Позицията на Турция в тази връзка е много критична. Тя съумя до голяма степен да възпрепятства тези западни интриги. От самото начало на гражданската война в Сирия, се полагат усилия за въвличането на Турция в тази война. Целта е тя да стане една от страните в конфронтацията между сунити и шиити и да бъде повлечена в един дългогодишен и безрезултатен военен конфликт. Турция обаче предвиди тези коварни сценарии и предотврати всички опити за въвличането и във войната в Сирия, въпреки свалянето на турския боен самолет, притока на над един и половина милиона сирийски бежанци и всички подстрекателства на западните медии.
Турция съхрани тази своя позиция до момента, когато западните страни започнаха въздушни операции срещу ИД. Сега вече, борбата с ИД не се оценява като вътрешен конфликт между ислямските секти и групи, а като борба в името на цялото човечество. Турция зае място в тази борба, започната от западните страни.
Съдържанието и моментът на приемане на разрешителния документ за задграничните операции имат важно значение и смисъл. Ролята на Турция не може да е задълбочаване на кризата и хаоса в региона. Сега, поемайки мястото си в новата международна коалиция, тя иска да каже на целия свят, че целта на тази коалиция не трябва да е само борбата с ИД, но всички престъпни елементи в региона, между които може да се посочи и сирийската администрация, които не позволяват да се установят мира и стабилитета.