Силовата система в света и Ислямският свят

ПАНОРАМА НА СЪБИТИЯТА В ТУРЦИЯ И СВЕТА 94/2014
Силовата система в света и Ислямският свят
МВФ подготви анализ на икономическите силови промени в света през последните 100 години, който бе публикуван в един медиен канал. Според този анализ центърът на силите в света през 19 и 20 векове е бил в Европа и Америка, докато през 21 век се измества към Азия и Тихоокеанския регион. От гледна точка на световната икономика и останалите силови параметри, през 19 век Великобритания Франция Германия Италия са водещите държави, докато през 20 век на преден план излизат САЩ. През втората половина на 20 век се издигат Япония и Китай. През първата четвърт на 21 век първите пет държави в световната икономика са САЩ – 16.8% Китай 9.2% Япония 4.9% Германия 3.6% и Франция 2.7%.Тези страни са следвани от Великобритания Русия Бразилия Италия и Канада.Според прогнозите през 2019 година няма да има сериозна промяна в класацията, но се очаква към тази група да се присъедини и Индия.Следователно днес и през следващите 10 години, заемащите челни места САЩ, Китай, Русия и Индия са възходящи страни, а Европа е в западаща позиция.
Тази схема трябва да се възприеме като вътрешна конкуренция на световния клуб на богатите. Средствата и параметрите съдържат не само икономическата сила и приходите, но и много други компоненти. Между тях бихме изредили по специално техонологически, научни, политически, военни и човешките ресурси.
Друг момент привличащ внимание в класацията на световните сили е, че сред първите десет страни не заемат място нито една Близкоизточна и Ислямска страна. Това положение противоречи на демографския и географски статут на Ислямския свят.С други думи, нито една от Ислямските страни заемащи приблизително една трета от световното население и близо половината от територията на света, не влизат сред първите 10 икономически сили.
При тези обстоятелства задължително си задаваме въпроса каква е връзката между изживяваните войни, стълкновения и проблеми днес в Сирия ,Ирак, Палестина ,Либия и останалите ислямски страни и посочената по горе схема и ако има такава връзка как трябва да бъде обяснена.

Предлагаме ви коментара по този въпрос на проф.др.Рамазан Гьозен,,преподавател в катедрата по политически науки и международни отношения в университета Мармара.
ПРеход
Докато световната икономика и силово равновесие се плъзгат от Запада към Далечния изток, Близкоизточните и Ислямски държави останаха притиснати между тези два контитента. Регионът и ислямските страни изживяват редица проблеми именно поради тази притиснатост. Разбира се ,че това не е ново положение, а продължава още от разпадането на Османската империя в началото на 20 век. При обективен анализ от гледна точка на историческия опит и днешната ситуация ще отбележим три основни източника за този проблем.
Първо , вакуумът на авторитет възникнал в Близкоизточния и Ислямски свят след Османската империя векове наред не бе запълнен и това е показател защо нито една от близо 60-те ислямски страни не влизат сред първите десет икономически сили. При останалите елементи по същия начин се чувства този вакуум. В икономически аспект Турция и Индонезия се приближават към първите десет, но тези две страни имат по -специален статут сред двумилиардния ислямски свят и имат по различни проблеми. Например Турция паралелно с първостепенните редици в световния силов баланс поради геополитически проблеми се затруднява да влезе сред първите десет страни.
Главната причина Турция и останалите регионални страни да не влязат в лигата на световните сили са геополитическите стълкновения и войни. Близкоизточният район живее от 35 години насам сред войни и кризи. Иракско-Иранската война от 1980-88 години, Иракската война и войните в Персийския залив, започналата през 2010 година Арабска пролет и най- накрая сирийската гражданска война и продължаващата война за ликвидирането на терористичната организация ИД.
Тези геополитически войни предизвикват изчерпването на икономическите източници, оръжията и бойните машини и регионалните страни вместо да влагат средствата си за икономическия растеж и развитието, ги влагат във военната сфера. Това от своя страна затруднява икономическото производство и растежа и предизвиква обедняване и влошаване на просперитета. Днес главните производители в оръжейната търговия са САЩ, Европа, Русия и Китай, а главни потребители са Саудитска Арабия, Кувейт, Сирия, Иран и отчасти Турция.
Третият фактор е конкуренцията между първите десет страни в класацията относно политическата роля и притежаването на енергия ,търговията със стоки и оръжия.Големите страни претендират за контрол върху енергийните източни;ци и по голямото задоволяване на икономическите и търговски интереси.Например в гражданската война в Сирия борбата за надмощие между САЩ ,Великобритания и Франция и Русия и Китай , а останалите страни също не стоят извън това стълкновение.