Страници от миналото и настоящето 7/2014

Продължаваме темата за научната екскурзия на българските учители по история и география от всички краища на страната в съседна Турция през пролетта на 1932 година.
На втория ден от посещението си в Истанбул българските учители изпращат две поздравителни телеграми – едната до председателя на републиката Мустафа Кемал паша, а другата – до министъра на народното образование в Анкара. Още същия ден получават отговор от министъра Есад бей, в който той приветства колегите си от братската страна и им поднася уважението си. Малко по-късно получават отговор и от председателя на републиката, който им благодари за изразените чувства и пожелава научната екскурзия в приятелската турска земя да завърши благополучно.
По програма българската делегация до обяд посещава добре уредения Истанбулски университет. Започва се с посещението на Стоматологичния факултет, в който следват не само турски младежи, а и чужденци, които живеят в Истанбул. Интересно е да се отбележи, че в стоматологията, с отдел по аптекарство, следват 130 български студенти.
От информацията на първа страница на Cumhuriyet от 29 април научаваме, че българските учители са приети от ректора, декани и преподаватели в тържествената аула на университета. Тук деканът Музаффер бей разказва на френски за организацията и методиката на обучение в учебното заведение. След това гостите обикалят различни лаборатории и аудитории, с особен интерес разглеждат библиотеката на Литературния факултет.
Същия ден от моста Галата българските учители потеглят с корабче за Бейлербей, квартал в азиатския бряг на Босфора, където е разположен едноименният султански дворец. Прекосили Пролива, те първо посещават разкошните градини на летния дворец в чисто мавритански стил, изкуствените езера с бронзови статуи на лъвове и коне, а впоследствие и розовата стая на втория етаж, в която през 1918 година умира султан Абдулхамид II. По-късно в салона с мраморния басейн им се предлага чай, организиран от Истанбулската община. Тук инспекторът Николов благодари за добрия прием, прочита на френски къса реч за целта на пътуването, в която изтъква, че интелигенцията е отговорна за по-голямото сближаване на двата народа и за укрепване на съществуващото приятелство.
Според друг източник инспекторът подчертава още здравата привързаност на българи и турци по отношение на история, традиции и нравственост. Той приветства Мустафа Кемал паша, начертал прогресивния път на развитие на страната и народа си, и всички учители, скандирайки три пъти «Ура!», го поздравяват. В отговор на думите на Николов, заместник-кметът на Истанбулската община Хамид бей изразява съжалението на истанбулския валия и градоначалника, които не могат да присъстват на тържеството. Той отбелязва, че «вечният град» няма да забрави спомена за посещението на българските учители.
След това доброволният хор на гостите се подрежда и изпява турския и българския национален химн. В 19 часа, след кратка разходка по Босфора всички се завръщат на моста Галата. Интересно е да се изтъкне, че ритуалът по изпълнението на турския национален химн от българските учители се повтаря още няколко пъти в различна обстановка, и Чудомир, с характерния си хумор възприема този акт като вид «форма на разплащане» за угощенията и топлия прием на домакините.
Изпълнението на националния им химн прави приятно впечатление на домакините, поради което турският официоз на първа страница публикува фотография на изпълнителите. Чудомир си позволява малко шеговито отношение към този ритуал:
През това време бяхме канени на няколко чая, където, щом се наядем здравата, изпеем им по веднъж турския химн и «Шуми Марица», и се наплащаме. И то тъй изпяваме правилно турския химн, че един от видните турци запитал един от колегите: «Втората песен – рекъл, – гдето я изпяхте, разбрах, че е вашият химн, но първата не можах да разбера каква е.
Първата половина на следващия ден е отредена за музеите. След закуска българските учители поемат към самия край на «историческия полуостров», където е разположен Археологическият музей, изпълнен със саркофази и статуи предимно от Месопотамия, Сирия и Египет. Те имат редкия шанс да бъдат разведени от всепризнатия специалист по археология Богдан Филов, който дава пояснения за по-ценните произведения, датиращи от различни епохи. Всъщност под тази форма той изнася и заявената научна конференция за развитието на византийските изкуства.
Гостите се запознават и с паметниците на хетската култура, експонирани в отделна сграда. Впоследствие българската делегация преминава в двореца «Топкапъ», който по време на Османската империя в продължение на няколко века служи за резиденция на султаните. С този изключително важен дворец, превърнат преди десетина години в музей, българските учители се запознават отново под ръководството на проф. д-р Филов, който, видимо, не пести и пикантни подробности в разказа си. Българите са впечатлени от вековните кипариси и гигантски платани, в чиято зеленина тъне дворецът.
В съкровищницата и оръжейната палата българските педагози няколко часа гледат прехласнати богатствата и накитите, всевъзможните порцеланови и оръжейни сбирки, тронове, покрити с бисери и цели от злато. В Дивана си представят как великите везири и паши, насядали по турски на килима, с наведени глави решават съдбоносни за империята въпроси.
Гостите разглеждат също така парка, в който през 1839 година Адбулмеджид провъзгласява Гюлханския хатишериф. Именно този акт бележи началото на умерените буржоазни реформи в империята, вдъхновил българската колония в столицата в борбата за духовна независимост. От мраморната тераса българските учители по история и география се радват на сладостната прохлада, очите им затъват в меката синина на Мраморно море.