Панорама на събитията в Турция и света 87

Съществуват дискусии относно статута на Турция в световната система. Това са дискусии, чиито корени се крият още в Османската епоха и продължават през републиканския период. Страни в дискусиите са отчасти политиците и интелектуалците в Турция, отчасти някои световни среди. Тези среди и възгледи бихме могли да разграничим в три раздела.
Първият възглед е на модернистите и според него Турция принадлежи на Запада и модерния свят. Вторият възглед е на ислямистите или на консервативните среди. Третият е на интелектуалци търсещи средния път, тоест становище според което Турция съчетава западните модерни ценности и ислямските ценности и си изгражда специфичен статут. Разбира се, че съществуват и други малцинствени теории.Например че Турция трябва да заеме място сред един марксистко –ленинистки блок и че дори трябва да се самоизолира от света.
Предлагаме ви коментара на проф.др.Рамазан Гьозен преподавател в катедра Политически науки и международни отношения при университета Мармара.
......
Дискусиите относно статута на Турция се появиха отново паралелно с произтеклите политически събития през последните години.След началото на присъединителните преговори на Турция с ЕС през 2 хилядните години се разпространиха споровете относно датата на присъединяването.През този период Турция осъществи сериозни реформи по модернизацията си,дори създаде министерство на ЕС.Очакванията от членството на Турция не е само по себе си членство, а и споделянето на универсалните ценности на ЕС. В истинския смисъл на думата демокрация, превъзходство на правото,човешките права и свободи,плурализъм,пазарна икономика и изградената върху тези основи миролюбива и конструктивна външна политика.По същество това са изповядваните от модернистите принципи. Прозападните страни по принцип смятат, че неизбежно и задължително условие е Турция да заеме място в международни структури като НАТО и ЕС.С други думи,Турция трябва да обърне лицето си към запада и да подпре гърба си в Изтока и ислямския свят.
Това становище е неправилно, защото е недостатъчно.Предложението Турция да заеме място в редиците на Западните страни и ЕС и да се увенчае с техните универсални ценности означава пренебрегване на геополитичесикте исторически и културни ценности на страната.Защото обществено-културните и религиозни особености и историческите и геополитически условия превръщат Турция приоритетно в член преди всичко на района на Близкия изток и член на ислямския свят.Същевременно активното членство на Турция в Организацията за ислямско сътрудничество е съсвем естествено и разбираемо.Това нейно членство и създава възможности да въздейства върху модернизацията и развитието на ислямския свят.Известно е че турция полага усилия в тази насока от 70-те години насам,но по конкретно от 2 хилядните години когато правителствата на ПСР поеха властта.
Притежаването на модерните ценности на ЕС от една страна,а от друга страна оказването на принос за развитието на ислямския свят я превръщат в глобален актьор.Всъщност тези които споделят възгледа за средния път,са прави.Отчасти започналото през 50 те години с Аднан Мендерес,продължилото през 70 те години със Сюлейман Демирел, укрепналло през 80 те години с Тургут Йозал,движение през 2 хилядните години стигна кулминацията си с ПСР под ръководството на Ердоган и Гюл.Йозал ГЮЛ И Ердоган изиграха много важна роля както по отношение на членството на Турция в ЕС така и в процеса на сближаването с ислямския свят и Близкия изток.Тези лидери споделят гледището,че мястото на Турция ще се засили още повече не само с адаптацията към западните универсални ценности,но и с тяхното интеграция към своите културни и религиозни ценности .
Дори ако отидем една крачка напред е възмжно да твърдим,че всъщност универсалните и ислямки ценности се покриват в много отношения.Много важен момент в тази връзка е желанието за мир,залегнало в основата на идеите на ЕС и Исляма.Основната идеология на ЕС и основната стратегия защитавана от Исляма се придържат перди всичко към мира в международните отношения.Но важен исторически факт е принципът възприет от Мустафа Кемал Ататюрк в основите на турската политика:мир в страната,мир в света.
Този принцип стои в същността на турската външна политика и важен показател за това предпочитание е че Турция е една от 45 ТЕ страни учредителки на ООН защото традиционното развитие на турската външна политика лежи именно върху тези основи.