СТРАНИЦИ ОТ МИНАЛОТО И НАСТОЯЩЕТО 5-2014

И така, вечерта на 26 април българските учители отплават от пристанище Бургас за Истанбул. Димитър Христов Чорбаджийски, участник в екскурзията от Казанлък, който тогава все още не се е прочул с псевдонима си Чудомир, много добре предава тягостното очакване на пасажерите за бурно море: Една едва видима уплаха се четеше по лицата на всички ни и мнозина взимаха мерки да посрещнат неприятната морска болест, но Черно море опровергава името си и дванадесетчасовият път до Босфора се минава неусетно – тъй идеално гладко и спокойно беше морето, че сякаш кроткото течение на Дунав ви влачи или сте в тихите води на Канале-гранде.
Друг участник в екскурзията, учителят от Враца Боне Бонев, предава почти идиличната атмосфера на плаването по Черно море: В тихата пролетна нощ луната свети на небето, сякаш покрит с тънък воал, морето е гладко като сив мрамор, чува се само шумоленето на водата, разбита от перките на винта.
Настроението сред пътниците, настанили се в различни класи, е приповдигнато, бързо се завързват колегиални запознанства, на палубата се пеят народни песни, дълго време игрите и хората не прекъсват и в салоните на парахода. Капитанът Васил Филев признава, че отдавна не е возил такава многолюдна и весела компания.
Учителите са обхванати от нетърпение час по-скоро да видят близкочуждата страна. Едва към полунощ корабът стихва, всички се прибират в каютите си, но третокласниците са бодри през цялата нощ, малцина от тях заспиват и рано сутрин посрещат изгрева в море. Подскачанията и гмурканията на делфините, които следват кораба и прорязват спокойните морски води, повишава настроението. Малко по-късно се появяват товарни кораби, които пътуват на север, а турските рибарски лодки отдалече приветстват българските пътници.
На 27 април, към 6,30 часа корабът «Бургас» навлиза в Босфора, всички пътници излизат на борда, за да станат съпричастни на вълнуващото преживяване. Корабът престоява около 2 часа на котва в Бююкдере за санитарен и митнически преглед.
Впоследствие корабът поема по сините води на Пролива и българските педагози продължават да се любуват на прелестите му. Пътниците са обхванати от ново вълнение, привлечени от древните укрепления на европейския и азиатския бряг, тълпят се от двете страни на палубата и разпитват за името на всяко селище или забележителна сграда.
Всички учители са поразени от красотите на Пролива, от непрекъснато редящите се селища с хубави вили, градини, горички от люляк, пинии, сред които стърчат кипариси, а в спокойните отражения на водата мълчат замъци и кули. Красотата е наистина рядка, разнообразна, екзотична!, ще възкликне въодушевен един друг участник в екскурзията.
Запленен от неповторимостта на откриващите се пред очите му красоти, Чудомир обрисува пестелива, но силна картина, представляваща едно от най-хубавите описания на Босфора в българската литература. В тази картина е предадена екзотиката на Пролива и настроението на човек, попаднал в близка като разстояние, но различна по атмосфера и дух географска ширина:
Може би и пролетта е помогнала много, но едва ли има в света друго място, надарено с толкова много красоти, както Цариград. Посред цъфналите люляци и червени акации вишат стройни станове тъмни кипариси и замислени пинии. Разкошни вили в хиляди варианти на източните стилове оглеждат дантелени фасади в зеленикавите води на Босфора, бели платноходки, чевръсти моторни лодки, тежки гемии, синьо като синило небе, разсичано от припряните набези на бели чайки... И слънце, слънце, благодатно южно слънце...
Към 10 часа корабът завива в Златния рог, след малко с голяма моторна лодка пътниците са изведени на търговския кей при митницата в Каракьой, където ги чакат официалните лица.
Българските учители са посрещнати изключително радушно на самото пристанище от турските си колеги и с мощни скандирания от застаналите в шпалир стотина ученици от Мъжкото педагогическо училище. От сведението на Българската Царска легация до Министерството на външните работи и изповеданията от 27 април 1932 година узнаваме, че гостите са посрещнати от декана Музаффер бей и директора на Галатасарай Фетхи бей, сред тях се намира и проф. д-р Богдан Филов, пристигнал предния ден с влак, както и българският генерален консул Тодор Баламезов. Последните двама отиват да посрещнат учителите на самия кораб. Скъпите гости от съседната страна са качени в автомобили, които през моста Галата преминават в историческия полуостров.
Няма съмнение, че в случая става дума не за една обикновена екскурзия на учители по време на великденска ваканция, а за важно културно събитие за двете страни, поради което съществува засилен вестникарски интерес към гостите. Така например, излизащите в Истанбул Vatan и Cumhuriyet на първите си страници поместват снимки, които отразяват моменти от посрещането на пристанището. В пожълтелите вече снимки прави впечатление изисканото облекло на учителите и униформените в каскети турски ученици. От своя страна, българската преса чрез Анадолската агенция и БТА информира читателите за благополучното пристигане и сърдечно посрещане на учителите, както и за хода на екскурзията.
Непременно трябва да се отбележи, че посещението на българските учители в Истанбул се превръща в събитие от национален мащаб за домакините. Свидетелство за това е проведената предварителна подготовка, ангажирането на важни институции и служебни лица в организацията на проявата. Подробности за изготвената програма на научната екскурзия узнаваме от публикация в официоза Cumhuriyet, който отблизо следи визитата на българските учители и в продължение на две седмици с дузина материали отразява събитието, като понякога прилага и снимков материал.