Балканите-Текущи събития 19/2014

Войната в Босна и Херцеговина в периода от 1992-1995-та година продължава да влияе негативно върху етническите отношения в тази страна. Въпреки че от края на войната в изминаха 19 години, продължават да пристигат различни коментари. Двете възпоменателни церемонии организирани по повод 22рата годишнина от събитията случили се на улица „Доброволачка” в центъра на Сараево отново показаха двете отделни възприятия относно войната в Босна и Херцеговина.
На 3 май 2014-та година, събота босненските сърби възпоменаха убитите преди 22 години членове на Югославската народна армия на улица „Доброволачка” в Сараево. Желка Цвиянович- премиерът на Република Сръбска, която е един от ентитетите на Босна и Херцеговина заяви, че очакват да бъде обезпечена справедливостта по този въпрос. Половин час преди тази церемония на босненските сърби, група бивши босненски военнослужещи възпоменаха загиналите по време на войната членове на армията на Босна и Херцеговина. На тази церемония организирана от босненците бе подчертано, че не са против възпоменаването на загиналите членове на Югославската народна армия, но че са против изопачаването на историята.
За по-доброто осмисляне на събитията случили се на 3ти май 1992ра година на улица „Доброволачка” трябва да погледнем от по-широка перспектива. Ден преди тази дата танковете на Белград всяха ужас по улиците на Сараево и доведоха до избухването на сблъсъци. През цялата вечер на 2ри срещу 3ти май бе изживяно едно от най-големите нападения в историята на Сараево. Голям брой сгради в града бяха бомбардирани и бяха убити много цивилни граждани. През тези дни сърбите бяха убедени, че в рамките на няколко дни ще установят контрол над Сараево. След като бошняците оказаха неочаквана съпротива, Югославската народна армия, която в миналото бе обща армия, бе принудена да изтегли своето поделение от Сараево. В рамките на стратегията следвана по този въпрос часове преди да започне изтеглянето на подразделението, членове на Югославската народна армия взеха в плен президента на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович връщащ се от мирните преговори в Лисабон. След това сърбите се съгласиха да освободят Изетбегович при условие, че бъде обезпечено безпроблемното изтегляне от Сараево на поделението на Югославската народна армия. Според очевидци изсипалите се по улиците въоръжени бошняци не са били запознати с постигнатото споразумение между компетентните лица на Сараево и Югославската народна армия. В резултат на това на 3ти май 1992ра година срещу конвоя на Югославската народна армия е организирано нападение на улица „Доброволачка” в Саравео.
Според твърденията на сърбите по време на този инцидент са убити 42ма и са ранени 71 сръбски военнослужещи. Бошняците на свой ред отстояват, че по време на инцидентите на улица „Доброволачка” са били убити само 6 души. Записките на тогавашния генерал на Югославската народна армия Милутин Куканяц също свидетелстват, че по време на въпросните инциденти са загинали само 6ма души.
Защо сърбите полагат усилия събитията от „Доброволчка” да запазят мястото си в дневния ред? За да дадем отговор на този въпрос отново трябва да погледнем на нещата от по-широк ъгъл. Режимът на Слободан Милошевич в Белград, който в началото на 90те години на 20тия век положи усилия да нанесе сериозна вреда на териториалната цялост на Хърватия и Босна и Херцеговина, години наред заблуждава сръбския народ благодарение на медийните източници намиращи се под негов монопол за да прикрие извършените престъпления. Именно заради това дори в днешно време мнозинството от сърбите вярват, че са воювали в Хърватия и Босна и Херцеговина в името на своята свобода. На второ място в рамките на пропаганда водена от сърбите относно войната в Босна и Херцеговина се полагат усилия за поставянето на нападателите и жертвите под общ знаменател, с което се преиначава истината относно войната.
Разбира се виновниците нямат етническа или религиозна самоличност. Именно заради това всички престъпления извършени на територията на бивша Югославия трябва да бъдат съдени, а извършителите наказани, но събитията на улица „Доброволачка” не трябва да се оценяват без да се взема под внимание цялостната картина.войната в Босна и Херцеговина в периода от 1992-1995-та година продължава да влияе негативно върху етническите отношения в тази страна. Въпреки че от края на войната в изминаха 19 години, продължават да пристигат различни коментари. Двете възпоменателни церемонии организирани по повод 22рата годишнина от събитията случили се на улица „Доброволачка” в центъра на Сараево отново показаха двете отделни възприятия относно войната в Босна и Херцеговина.
На 3 май 2014-та година, събота босненските сърби възпоменаха убитите преди 22 години членове на Югославската народна армия на улица „Доброволачка” в Сараево. Желка Цвиянович- премиерът на Република Сръбска, която е един от ентитетите на Босна и Херцеговина заяви, че очакват да бъде обезпечена справедливостта по този въпрос. Половин час преди тази церемония на босненските сърби, група бивши босненски военнослужещи възпоменаха загиналите по време на войната членове на армията на Босна и Херцеговина. На тази церемония организирана от босненците бе подчертано, че не са против възпоменаването на загиналите членове на Югославската народна армия, но че са против изопачаването на историята.
За по-доброто осмисляне на събитията случили се на 3ти май 1992ра година на улица „Доброволачка” трябва да погледнем от по-широка перспектива. Ден преди тази дата танковете на Белград всяха ужас по улиците на Сараево и доведоха до избухването на сблъсъци. През цялата вечер на 2ри срещу 3ти май бе изживяно едно от най-големите нападения в историята на Сараево. Голям брой сгради в града бяха бомбардирани и бяха убити много цивилни граждани. През тези дни сърбите бяха убедени, че в рамките на няколко дни ще установят контрол над Сараево. След като бошняците оказаха неочаквана съпротива, Югославската народна армия, която в миналото бе обща армия, бе принудена да изтегли своето поделение от Сараево. В рамките на стратегията следвана по този въпрос часове преди да започне изтеглянето на подразделението, членове на Югославската народна армия взеха в плен президента на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович връщащ се от мирните преговори в Лисабон. След това сърбите се съгласиха да освободят Изетбегович при условие, че бъде обезпечено безпроблемното изтегляне от Сараево на поделението на Югославската народна армия. Според очевидци изсипалите се по улиците въоръжени бошняци не са били запознати с постигнатото споразумение между компетентните лица на Сараево и Югославската народна армия. В резултат на това на 3ти май 1992ра година срещу конвоя на Югославската народна армия е организирано нападение на улица „Доброволачка” в Саравео.
Според твърденията на сърбите по време на този инцидент са убити 42ма и са ранени 71 сръбски военнослужещи. Бошняците на свой ред отстояват, че по време на инцидентите на улица „Доброволачка” са били убити само 6 души. Записките на тогавашния генерал на Югославската народна армия Милутин Куканяц също свидетелстват, че по време на въпросните инциденти са загинали само 6ма души.
Защо сърбите полагат усилия събитията от „Доброволчка” да запазят мястото си в дневния ред? За да дадем отговор на този въпрос отново трябва да погледнем на нещата от по-широк ъгъл. Режимът на Слободан Милошевич в Белград, който в началото на 90те години на 20тия век положи усилия да нанесе сериозна вреда на териториалната цялост на Хърватия и Босна и Херцеговина, години наред заблуждава сръбския народ благодарение на медийните източници намиращи се под негов монопол за да прикрие извършените престъпления. Именно заради това дори в днешно време мнозинството от сърбите вярват, че са воювали в Хърватия и Босна и Херцеговина в името на своята свобода. На второ място в рамките на пропаганда водена от сърбите относно войната в Босна и Херцеговина се полагат усилия за поставянето на нападателите и жертвите под общ знаменател, с което се преиначава истината относно войната.
Разбира се виновниците нямат етническа или религиозна самоличност. Именно заради това всички престъпления извършени на територията на бивша Югославия трябва да бъдат съдени, а извършителите наказани, но събитията на улица „Доброволачка” не трябва да се оценяват без да се взема под внимание цялостната картина.