Политически анализ 2

97-ата годишнина от създаването на Националната разузнавателна организация МИТ е доказателство за нарастващото влияние на Турция и променящата се динамика на властта в глобалната геополитика. Трансформацията, която турският разузнавателен сектор претърпя от 2010 година насам е значителна. Началото на Арабската пролет доведе до голяма промяна в сигурността и стратегическата среда на Турция и създаде необходимостта от цялостна стратегическа реформа. Сложността на сирийската гражданска война изисква държавата да развие жизненоважни способности.

Възходът на различни асиметрични заплахи и тероризма превърна региона в зона на разузнавателна война. В отговор Турция умело преразгледа своите военни и разузнавателни стратегии. Под ръководството на президента Реджеп Тайип Ердоган стратегическите приоритети бяха предефинирани и разузнавателните способности бяха подобрени, за да се приведат в съответствие с националната сигурност и целите на външната политика.

Предлагаме ви коментара на директорът на Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) професор Мурат Йешилташ...

Трансформацията на Турция от реактивен към проактивен участник във външната политика е забележителна. Президентът Ердоган допринесе за насърчаването на по-ефективен и възпиращ военен подход, /революционизирайки гражданско-военните отношения/. Ключов аспект на тази стратегическа еволюция е да се съсредоточи върху инициативите за самодостатъчна отбранителна индустрия чрез намаляване на зависимостта и подобряване на отбранителната инфраструктура на Турция. Революционните пробиви в сектора на разузнаването са неразделна част от този по-широк стратегически контекст.

Реформата на турското разузнаване начело с Хакан Фидан, премина през няколко важни етапа. Първо, имаше пренасочване на целите на разузнаването, преминаване от фокус върху вътрешното разузнаване към по-широка и всеобхватна мисия на външното разузнаване. Това пренастройване изисква укрепване на човешките ресурси за разузнаване и значително увеличаване на оперативния обхват на Националната разузнавателна организация.

Това беше последвано от структурна промяна, която създаде по-сплотена и интегрирана разузнавателна екосистема. Предефинирането на ролите и отговорностите между ведомствата улесни по-интегрирания разузнавателен подход. Връзката на Националната разузнавателна организация с президентството улесни административните операции и повиши ефективността на Националната разузнавателна организация МИТ.

Технологичният напредък в разузнавателните способности се очерта като друг крайъгълен камък на реформата, особено в борбата срещу тероризма. Например, подобрените възможности на безпилотни летателни апарати притежавани от МИТ значително отслабиха терористичните групи и отбелязаха стратегически скок напред в разузнавателните операции.

Днешният свят, характеризиращ се с променяща се динамика на властта и ескалиране на геополитическото напрежение, подчертава критичната роля на стратегическото разузнаване. Способността на MИT да се противопоставя на хибридни заплахи и да предвижда бъдещи сценарии е от решаващо значение за защитата на интересите на Турция на националната, регионалната и глобалната сцена.

В годишнината от създаването на МИТ, Ибрахим Калън подчерта на значението на осъзнаването на развиващата се разузнавателна доктрина на Организацията. Калън акцентира на нарастващата сложност на глобалните конфликти, значението на технологиите при оформянето на геополитическите наративи и възникващия многополюсен световен порядък. Възгледите на Kалън за формирането на нови центрове на сила и структура на съюзи отразяват дълбокото разбиране на променящия се глобален пейзаж.

В основата на доктрината на турското разузнаване лежат два основни принципа: самодостатъчност и възпиране. Калън подчертава значението на тези принципи за защита на националната сигурност и суверенитет срещу многоизмерните заплахи. В този контекст разузнаването е неделимо от по-широки стратегически способности, обхващащи толкова разнообразни области като киберсигурност, изменение на климата, биологични заплахи, енергия, храна и икономическа сигурност.

Възпирането остава много важна цел за предвиждане и смекчаване на заплахите. Този подход засилва стратегическото значение на MИT в рамките на цялостната система за сигурност на Турция.

С нарастването на глобалното напрежение ролята на разузнаването в дипломацията става все по-важна. Опитът на Турция в региони като Сирия, Ирак, Либия и Карабах показва нарастващото значение на водената от разузнаването дипломация. Под ръководството на Калън разузнавателната дипломация е готова да играе по-видна роля, адаптирайки се към сложността на асиметричните заплахи и развиващите се глобални съюзи.

Предложихме ви коментара на директорът на Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) професор Мурат Йешилташ...