НАТО отговаря на предизвикателствата на Русия...

Руското нахлуване в Украйна е едно от най-мащабните предизвикателства, пред които е изправен НАТО след Студената война. НАТО, който беше създаден като отбранителна организация, за да гарантира сигурността на Европа пред лицето на заплахата от Съветския съюз след Втората световна война, трябваше да преразгледа дългосрочната си стратегия поради опита на Русия за инвазия срещу Украйна. Н е е ясно дали тази стратегия ще бъде отбранителна или нападателна?

Първата цел на лидерите на страните-членки на НАТО, които се събраха на извънредна среща в Брюксел на 24 март, е да предотвратят разпространението на войната в Украйна в една от страните-членки на НАТО. В този момент се разбира, че Полша, по-специално, е изправена пред заплахата от Русия. Защото много страни членки на НАТО предоставят военна помощ чрез Полша, за да подкрепят съпротивата на Украйна срещу Русия. Тази ситуация направи Полша открита цел за Русия. Подобно безпокойство има и в други страни членки на НАТО, съседни на войната.

Друг въпрос в дневния ред на лидерите е какви ще бъдат стратегическите цели на НАТО. НАТО, който планира да следва политика на ангажиране с Русия в рамките на документа за визията за 2030 г., ще трябва да се откаже от тази политика след нахлуването в Украйна. Има несигурност относно това къде ще спре експанзионистката политика на Русия. От друга страна, настояването на Русия за спиране или дори оттегляне на разширяването на НАТО след Студената война е достатъчно, за да може НАТО да види Русия като заплаха. Трудно е обаче да се каже, че страните членки на НАТО са на една линия по този въпрос.

Ето защо срещата на върха в Брюксел е толкова важна. Всички държави-членки издигнаха глас пред несправедливата атака на Русия, но не беше предприета инициатива за конкретни стъпки.

 Едно от предизвикателствата пред НАТО е усилията за повишаване на отбранителния капацитет на страните членки. Въпреки че има политика по този въпрос от дълго време, нахлуването на Русия изглежда ускори тази политика. Фактът, че дори Германия, една от страните, инвестирали най-малко във въоръжение, започна военна програма от 100 милиарда евро, създаде динамика, която ще ускори въоръжаването в Европа през следващия период. НАТО също трябва да умножи съвместните програми, които ще увеличат отбранителните способности на всички негови членове. Въпреки това продължаващата конкуренция между страните-членки на НАТО може да представлява проблем в този момент.

 Например, докато ембаргото, наложено от САЩ срещу Турция, е против духа на НАТО, отношението на другите страни-членки на НАТО към Турция вреди на единството на алианса. Напрежението между Турция и Гърция, което продължава от известно време, също не трябва да бъде конфликт. Поради тази причина нахлуването на Русия също се разглежда като възможност за отказ от подобни политики.

 Окупационната политика на Русия не само засегна европейската архитектура за сигурност, но и създаде резултат, който ще засегне дълбоко световната политика. Прекратяването на тази война възможно най-скоро може да предотврати задълбочаването на този ефект. Напротив, това бележи началото на по-широкообхватна война.

Представихме оценката на експерта в СЕТА Мурат Йешилташ по темата.