Политически анализ

От известно време в региона на Близкия изток тече дипломатически процес на нормализиране. След продължителните конфликти, водещите страни в региона, представиха пътна карта за преход от конфликтите към дипломацията. Подобна нормализация започна за първи път по време на мандата на Доналд Тръмп между Обединените арабски емирства (ОАЕ) и Израел в рамките на споразумението от Абрахам. След това в този процес се включиха и Бахрейн и Мароко.

Предлагаме ви коментара на директора за изследванията по сигурността на Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) на Турция професор Мурат Йешилташ…

Арабската пролет завлече страните от региона в различни лагери и отслаби много страни и главно Сирия, Либия, Йемен и Ирак. Традиционни сили в региона като Саудитска Арабия, Иран и Египет, включително Турция канализираха енергията си за обезпечаването  на собствената си сигурност. Малките страни от Персийския залив като ОАЕ и Катар също се умориха много в този процес. Израел бе възприеман като победител в процеса, въпреки разнообразяването с всеки изминал ден на заплахите срещу него. Докато от една страна, продължаваше разцеплението между арабските страни двамата важни съперници в региона, Иран и Турция, влязоха в опосредствана война за Сирия. Сега се полагат усилия за започването на нов период.

Подобен ход бе изживян за първи път между Турция и ОАЕ. Двете страни, които се бяха изправяли лице в лице в почти всички регионални сътресения след Арабската пролет, накрая предпочетоха компромиса. Процесът на нормализиране на отношенията между Израел и ОАЕ на свой ред достигна върха с посещението на израелския премиер в ОАЕ. За първи път в историята израелски премиер осъществи посещение в ОАЕ. Точно преди посещението на Нафтали Бенет, турския президент Р.Т. Ердоган осъществи посещение в Катар. С това свое посещение Ердоган  подчерта колко важен е Катар за Турция. Визита в Доха осъществи и престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед бин Салман. Посещението бе почти върхът на процеса на нормализиране след наложената на Катар блокада през 2017 година. Като се вземат предвид усилията за нормализиране между Саудитска Арабия и Иран и усилията за нормализиране между Турция-Египет и Турция-Израел, в региона може да настъпи нов период на компромис. Не би било правилно обаче да се поддържат големи очаквания. Има няколко причини за това.

Първата причина е че усилията за нормализиране бяха започнати в момент, когато конкуренцията в глобален мащаб се нажежи. В период, когато конкуренцията между САЩ и Китай и Русия и Запада започна да прераства в конфликт е почти невъзможно един системен хаос да се отрази положително на региона. Друг проблем в този контекст е, че докато САЩ насочват вниманието си към Китай, те вече заеха позиция оставяща постепенно Близкия изток на произвола. Въпреки че администрацията на Джо Байдън направи напълно противоположни изявления случилото се в Афганистан бе урок за страните от Близкия изток.

Вторият важен въпрос е, че проблемите от регионален мащаб все още не са решени. Страни като Либия, Ливан, Йемен и Ирак, особено Сирия, са сред най-вероятните сценарии с потенциал за конфликт. Така че е твърде рано да се каже, че конфликтната среда е приключила. Друг е въпросът, че няма консенсус относно политическия фронт на конфликта.

Третият, но най-важен въпрос е, че продължава неопределеността относно ядрената политика на Иран. За да има резултат от преговорите във Виена, Техеран трябва да направи отстъпки, а не отстъпка. С всеки изминал ден, в който проблемът продължава да бъде неразрешен, расте и възможността Израел да обедини Лондон, Вашингтон и страните от Персийския залив за военно решение срещу Иран. Рискът тази възможност да се превърне във военен конфликт означава, че възможността за нормализиране на отношенията в региона да изчезне напълно.

И в заключение би могло да се каже, че нормализирането на отношенията в Близкия изток е процес, който е както належащ, така и по избор, но и много уязвим.

Предложихме ви коментара на директора за изследванията по сигурността на Фондацията за политически, икономически и социални изследвания (SETA) на Турция професор Мурат Йешилташ…