Балканите Текущи събития 101

През последните години Русия полага усилия да укрепи влиянието си на Балканите. Москва, чиито отношения със Западните страни се влошиха главно поради кризите в Украйна и Сирия, отново се опитва да въвлече Балканите в своите геополитически планове. Въпреки че Балканите никога не биха се превърнали в руска военна база то някои фактори показват, че присъствието на Москва в региона винаги ще бъде актуално.
На Балканите има много среди, които подкрепят присъствието на Русия в региона. От друга страна сред руските граждани има много, които се интересуват от близо от Балканите и които вярват в „православното братство". Руските крайни националисти вярват, че в региона от Русия до Гърция живеят близо 400 милиона православни християни, които ако се обединят може да се превърнат в алтернативна сила на Запада. Част от руското общество възприема проблемите, пред които са изправени Балканите като вътрешни проблеми на Русия.
От енергийна гледна точка Русия е важен актьор на Балканите. Напрежението между Русия и Украйна през последните години оказа отрицателно влияние върху редица балкански страни от гледна точка на природния газ. С изключение на Албания всички останали балкански страни имат газови връзки с Русия. Руският природен газ се доставя по два отделни маршрута до Балканите. Първият е газопровода свързващ Русия с Унгария и бившите югославски републики, а вторият е газпоровода от Русия до Украйна, Молдова, Румъния и България, а от там през Турция до Македония и Гърция.
Общото количество природен газ изразходвано през 2014та година в страните от Западните Балкани е 169 милиарда кубически фута, от които над 50% се внасят. Почти цялото количество природен газ се внася от Русия. Именно поради това Русия използва като оръжие доставките на природен газ и при всяко прекъсване на доставките за Украйна някои балкански страни посрещат зимата без да са се снабдили с достатъчно природен газ.
Русия се опитва да засили влиянието си на Балканите поради някои геополитически фактори. В периода след Студената война Русия, която до тогава бе възприемана за супер сила загуби влиянието си. В днешно време може да се отстоява, че една от основните външнополитически цели на руският държавен глава Владимир Путин е укрепването на статута на Русия като важна сила в международната система. Освен това Русия желае свят, който да не е контролиран от една единствена супер сила и международна система, където тежест имат няколко сили. Москва се опитва да се възползва от Балканите в рамките на тези свои усилия.
Благодарение на постоянното си членство в Съвета за сигурност на ООН, членството си в контактната група и отношенията си с редица регионални инициативи, Русия влияе върху развоя на събитията на Балканите. Стъпките предприемани от балканските страни за членство в ЕС и НАТО, дълго време държа на страна стратезите на руската външна политика в региона. Въпреки че от време на време руските власти правят изявление от рода „без Русия е невъзможно обезпечаването на стабилността на Балканите" до близкото минало Москва се бе съсредоточила едниственно върху икономическите си интереси на Балканите.
С влошаването на отношенията между Москва и Запада поради кризата в Украйна, Русия отново започна да проявява интерес към Балканите. Икономическият застой и корупцията на Балканите спомогнаха за увеличаването на присъствието на Русия в региона. В достигнатият етап основната цел на Москва на Балканите е да отслаби влиянието на Запада в региона. В тези рамки задържането извън НАТО на Сърбия, Черна гора и Босна и Херцеговина е със стратегическо значение за Москва. Русия освен това се опитва да забави и процеса на членството на тези страни в ЕС.
Според някои източници Москва планира да инвестиция на стойност 11 милиона евро за откриването на телевизионен канал излъчващ в Сърбия, Черна гора и в Босна и Херцеговина.
Балканската политика на Русия предвижда сериозни инвестиции чрез Сърбия, Черна гора и сърбите в Босна и Херцеговина. Както е в примера с Косово, Сърбия очаква подкрепа от Русия по отношение на външнополитическите си проблеми. В замяна на това Сърбия заема неутрална позиция срещу кризата в Украйна. Сърбия не се включи към санкциите наложени на Русия от САЩ и ЕС поради украинската криза. Както е с примера с президента на Сърбия Томислав Николич някои компетентни лица в Сърбия открито дават гласност на подкрепата си за Русия.
Русия е един от важните фактори за студените отношения между сръбските власти и НАТО. Русия обявяваща се открито против членството на Сърбия в НАТО на пръв поглед не реагира срещу членството на Сърбия в ЕС. Причината за това е убеждението на Москва, че с членството си в ЕС, Сърбия ще се превърне в троянски кон за Русия. Наред с това обаче е неизвестно дали Сърбия ще приеме една подобна роля. Бъдещата външната политика на Сърбия ще повлияе отблизо и върху събитията в Черна гора и Босна и Херцеговина.