Проблеми с демокрацията в Ислямския свят

Проблеми с демокрацията в мюсюлманските страни
На 7 юни 2015 г.в Турция, която е единствен образец за демокрация сред мюсюлманските страни бяха проведени многопартийни парламентарни избори.Турският народ, 99% от който са мюсюлмани, притежава демократичен опит, корените на който се опират в Османския период през 19 век.
Правителствата в Турция се създават и променят посредством изборите, отразяващи предпочитанията на народа.Също както в западните демокрации в изборите се надпреварват повече от 10 партии с различни политически виждания, провеждат се кампании и пропаганда посредством медийните канали и в резултат представителите успели да убедят избирателите си идват на власт.
Всичко това изглежда съвсем нормално за западните демократични държави, но за мюсюлманските страни с повече от 1.5 млрд. население е значително събитие.Защото демокрацията липсва в по- голямата част от мюсюлманския свят. Сред малкото примери в това отношение заема място Турция с дългогодишния постоянно развиващ се демократичен опит.
Разбира се, не може да се твърди ,че демокрацията в Турция.Четири пъти военните преврати разрушиха избраните от народа парламенти и правителства и на тяхно място бяха създадени милитарни правителства,закони и режими.Свободата на словото, човешките права до последните години бяха възпрепятствани или ограничени.Но революционните промени през последните 10 години намалиха до голяма степен тези проблеми с демокрацията.Например в трите големи избора през 2014-2015 година нямаше никаква военна намеса и се надпреварваха съпернически големи политически партии,всякакви медии проведоха свободни излъчвания,неправителствените организации дадоха подкрепата си за предпочитаните от тях политически партии.
Дискусионен е въпроса доколко тези избори са били справедливи ,равноправни или пък превъзходни, но несъмнено появилият се резултат е демократично предпочитание.Сравнявайки демокрацията в Турция със западната демокрация са възможни дискусиите,но в никакъв случай не може да се сравнява с примерите от ислямския свят.
Предлагаме ви коментар по този въпрос на проф.др.Рамазан Гьозен.
Всъщност в много ислямски страни се провеждат избори,по пътя на изборите се съставят парламентите и правителствата,дори имат и многопартийни системи.Например Пакистан, Индонезия, Иран, Малайзия, Бангладеш и още много дълъг списък от ислямски страни притежават основните за демокрацията структури, ведомства и институции, процеси и актьори. В почти всички от тези страни,макар и символично се отдава значение на демокрацията.Но от друга страна в много ислямски страни не съществува интерес към понятието демокрация и липсват дори минимални демократични елементи. Например в кралствата и шейхствата в страните от Персийския залив продължават да съществуват и в тях не се провеждат никакви избори.Тези примери показват,че макар и в различна степен в ислямските страни съществуват моного сериозни проблеми.Демокрацията в Турция е относително по добра,но известно е че и в Турция съществуват сериозни проблеми.На първо място в гражданското управление, неправителствените институции и техните функции,свободата на словото,универсална или модерна конституция,превъзходството на правото и др.Мюсюлманските страни отчасти поради исторически и политически мотиви,но най вече поради погрешните виждания и прилоожение на ислямската култура не притежават тези демократични критерии.
Първостепенна причина за демокрацията в мюсюлманските страни е влиянието на империалистическото и колониално наследство.Режимите установени от западните страни в началото на 20 век не позволява демократизацията на властта.Най типичен пример за това е Египет.
Втората причина са негативните възгледи и коментари относно демокрацията и свободите в ислямските страни.В това отношение съществува основна разлика между Турция и останалите ислямски страни.От началото на 19 век Турция адаптира към своята същност редица демократични понятия и традици,на първо място конституцията.От началото на този век Турция доказа желанието си за модернизация и приобщаване към западната култура.Членството на Турция в Съвета на Европа,ЕС и отчасти в НАТО са важни фактори за демократизацията на страната.