Страници от миналото и настоящето 23

Продължаваме с пътните впечатления на Никола Начов за Варна и Варненско през 1879 година, отразени в пътеписа му «До Бруса и назад».

*
В селото Никола Начов намира чичо си Манол, който се съгласява да му даде пълномощно за уреждане на въпроса с наследството, но сам отказва да дойде в Бурса. Никола е принуден да се завърне със същата талига и дава сведения за селото:

Селото Йеникьой имаше около 200 къщи – 150 български и 50 турски. През него тече река Камчия, която се влива в Черно море. Селяните се поминуват главно със земеделие, имат си и проста черквица и училище.

В хана във Варна, в който отсяда, той се среща с депутати, дошли да посрещнат новоизбрания български княз Александър Батемберг, който на път от Италия, през Истанбул и Варна отива в старата столица Търново, за да положи клетва:

Вече във Варна почнаха да пристигат депутации от всички краища на България и много народ, за да посрещнат княза. Почнаха да украсяват улиците и зданията с флагове. Беше залепена и програмата, в която подробно се разправяше за всичко, което трябваше да се изпълни от часа, когато князът пристигне във Варна, докато той тръгне за Търново.

Никола Начов предава и впечатленията си от крайморската столица:

Във Варна нямаше какво важно да отбележа. За жалост, тя не приличаше на български град: повечето жители бяха турци, гагаузи и татари, българи по-рядко се срещаха. Не трябва и за напред тъй да остане това наше главно черноморско пристанище. Тук, както и в Провадийско, турците много свободно си живееха. Варна е почти половината на Пловдив, но, понеже е до пристанище, търговията й – главно с жита – е много развита.

Завърнал се с кораб в имперската столица, той разбира, че полученото пълномощно не е достатъчно за уреждането на въпроса, което налага връщането му във Варна и Йеникьой. Българският княз вече е минал през града, но все още се забелязват украшенията и лозунгите, които са останали от посрещането му.
В резултат на настоятелните му молби чичо му се съгласява да дойде в Бурса за коренното разрешаване на въпроса с наследството. Този път Никола прекарва повече време в Провадия и има възможност да обиколи и разгледа приветливото градче:

Провадия има около 3.500 жители, повечето турци, а останалите са българи, между които неколцина гагаузи, евреи и татари. Гагаузите са християни православни, но говорят турски. Турците имат 6 джамии, а българите – само една черква, «Свети Никола», и тя – малка и стара. Железопътната линия минава през градеца. Той е в дол и по хълмовете от двете му страни са лозята. Въздухът и водата са добри. Провадия е тъкмо място за тих и спокоен живот. От двете страни на градеца се издигат зъбести скали, които отдалеч изглеждат като изкуствени укрепления. Те са много отдавнашни. Казват, че нявгаси мястото на днешна Провадия било залив на Черно море и по казаните скали пляскали разярените пенести морски вълни. Един ден аз се изкачих на североизточната скала и разгледах нея и очарователната околност. Провадия би се още умножила и развила, ако реката й беше по-голяма, защото, казват, че тя лете пресъхвала, и още, ако тук пренощуват пътници от железопътната линия, когато влакът ги отнася в Русе или пък във Варна. Поради липса на повече речна вода, тук, както и във Варна, строят вятърни мелници.

В Провадия той купува десетина печатани лика на българския княз, за да ги занесе в Истанбул и зарадва абаджиите. Впечатлителният Никола между другото отбелязва:

Отидохме вече на железопътната станция и след малко русенският влак пристигна и после тръгна. В нашия вагон имаше двама-трима момци, сигурно чиновници, наконтени и нахални, и – турски семейства. Момците не ги оставиха на мира, големи безобразия правиха казаните майчини синове, уж интелигентни и наконтени българчета. Те позоряха народа ни.

Пак по това време във Варна идват българчета от разни градове в страната. Между тях Начов вижда и свои познати от Калофер, които отиват да следват в техническата оръжейна школа в град Тула, Русия.
Този път той се връща в Истанбул с руския кораб «Одеса», като за билет плаща 2,5 рубли. В кораба няма много пътници, защото мнозина предпочитат да пътуват директно с австрийския, макар да е малко по-скъпо. Австрийските параходи по Черно море са от компанията «Лойд» – по-големи, по-бързи и пътуват до Триест. Руският параход, по-прост, беше натоварил от Одеса говеда и овци и вървеше все покрай брега и хвърли котва в Бургас.
С тази картина приключва описанието на Варна и Варненско веднага след Руско-турската война от 1877-1878 година през очите на 19-годишния Никола Начов. В Бурса той успява да прехвърли на свое име и впоследствие да продаде в присъствието на тогавашния валия Ахмед Вефик паша имуществото, наследено от бащата, което не е загубено и след 20 години.