Нова ли е политиката на 62-рото правителство

Р.Т.Ердоган пое официално президентския пост на 28 август 2014 г. от 11- тия президент на Турция Абдулах Гюл.Веднага след това президентът Ердоган възложи премиерските функции на външния министър Ахмет Давутоглу ,който на следващия ден встъпи в длъжност обявявайки списъка на новия Министерски съвет. Тези събития предизвикаха твърденията ,че във вътрешната и външната политика на Турция настъпва нов период. Основната теза е ,че тези промени са началото на процеса за създаване на една нова Турция и тази теза независимо от теоретическите и политически понятия, от гледна точка на институционалните задачи е правилна.Защото издигането на Ердоган като президент и заемането на овакантеното от него място и като генерален председател на ПСР и като премиер от Давутоглу,несъмнено е ново положение.
Дали приемането- предаването на президентските и премиерски компетенции дават някакви послания относно новия период.?Още по същественото, дали ще настъпят промени във вътрешната, външна, икономическа и останали политики на Турция?
Каква ще бъде визията и мисията на 62-рото правителство на Турция оглавено от Давутоглу?
Предлагаме ви коментара по този въпрос на проф.др.Рамазан Гьозен,преподавател в катедрата по политология и международни отношения в университета Мармара.

За да вникнем в съдържанието на новото положение ще разгледаме следните два фактора.
Първо,композицията на новия кабинет и второ, изявленията на Ердоган и Давутоглу и другите упълномощени лица в този процес.Преди всичко композицията на 62- рото правителство не е много по -различна от предишното правителство. От предишното правителство съставено от един премиер и 25 министри са излезли трима министри,4 нови имена станаха министри и един министър смени министерството.Ако разгледаме профила на старите и нови министри ще видим че в основата на 62- рото правителство няма сериозни промени и стабилността продължава.По най- критичните въпроси, икономиката и външните работи има приемственост.Защото предишните актьори запазиха ролите си.Икономическата политика на 62-рото правителство ще продължи под ръководството на Али Бабаджан.Турската икономика ще продължи синхронизацията си със световната икономика ,икономическите равновесия ще бъдат запазени и факторът на доверието ще продължи действието си.
Най- голямо внимание привлича външната политика. В този аспект настъпиха две промени,на овакантеното от Давутоглу място дойде министърът по въпросите на ЕС Мевлют Чавушоглу, а неговата длъжност бе заета от бившият генерален секретар на ЕС и дипломат по професия Волкан Бозкър.Тези две назначения дадоха сигналите както за промяна във външната политика,така и за приемственост.
От аспект на промяната, явно в процеса на пълноправно членство в ЕС на Турция ще започне оживление и първи сигнал за това е акцентът поставен от Ердоган в изказването по време на иногурацията.Той заяви,че членството в ЕС е стратегията на Турция.Първата стъпка от този акцент е назначаването на Волкан Бозкър за министър по въпросите на ЕС.Бозкър е професионален и идеен дипломат с голям опит,познания и капацитет по въпросите на ЕС. Бозкър ще прояви голямо старание за укрепването на отношенията между Турция и ЕС.Ако тези усилия дадат положителни резултати,висока е вероятността през следващия период в турската външна политика да се появи нова „душевност“.
Но от друга страна промяна в Близкоизточната и сирийска политика на Турция няма да настъпи.В изявленията си Ердоган и Давутоглу потвърдиха становищата за „съвест и хуманизъм“ в политиката за Арабската пролет.Следователно трябва да предвидим,че Турция ще продължи възраженията си срещу режима на Есад и подкрепата си за неговата опозиция,да се държи резервирано към Сиси в Египет,да подкрепя Хамас,да критикува Израел,да подкрепя политическото и териториално единство на Ирак,да продължи усилията си за разрешаване на кюрдския проблем.
От тук ще си направим следния извод: Ако Турция продължи тази своя политика,то това означава, че доминиращата позиция на главния архитект на тази политика Давутоглу ще се запази.Като премиер и с подкрепата на външния министър Чавушоглу Ахмет Давутоглу ще продължава да ръководи и направлява турската външна политика и това означава ,че няма да настъпи съществена промяна.
Друга политика, която няма да се промени в новия период е процесът за уреждането на въпроса с тероризма, борбата с илегални структури ,наречени паралелна държава, усилия за изработване на нова конституция.
Процесът за уреждане на въпроса с тероризма ще се води под координацията на вицепремиера Бюлент Арънч,но и останалите вицепремиери ще участват при необходимост в процеса.Останалите въпроси запазват приемствеността си.В областта на демократизацията, човешките права, урбанизация,образование ,здравеопазване и във всички останали сфери ще продължат 12 годишните традиции.
В крайна сметка не се очаква от 62-рото правителство на Давутоглу през 9-месечния си живот да прилага крайно радикални и различни политики.Това правителство е натоварено със задачата да запази стабилността и да постави основите на инфраструктурата на“ нова Турция „ до планираните да се проведат на 7 юни 2015 година общи парламентарни избори.