Новата визия на Турция 8
Промени в политиката на Турция...
Динамичната сила на консервативните политически среди в Турция е обществената опозиция.
Борбата с налаганите отвън искания против волята на народа се води от векове насам. Джемил Мерич е казал следното-Това е една война между децата на Олимп и децата на Хира. Децата на Олимп никога няма да приемат за равни децата на Хира.
В исторически аспект тази конфронтация се води още от периода на Черкез Хасан и Хюсеин Авни паша. Тази конфронтация продължава и днес. В Турция от векове насам има скрита борба между средите поддържащи старите традиции и средите които искат интегрираренто на нови традиции в обществения живот. До днес победители в тази конфронтация бяха винаги привържениците на модернизирането тъй като те бяха и страната контролираща процеса, и налагаща и правилата. Но когато консервативните среди успяха да наложат приемането на някои стандарти за конкуренция и политическа борба, започна промяна на силите. След прехода към много партия на система, Народната Пратия винаги претърпя изборни поражения в борбата с Демократическата партия.
Консервативните среди искаха и очакваха от държавата да бъдат предварително и категорично определени правилата на играта-започващата като футболна среща игра да не се променя в средата на мача в среща от ръгби. Това искане за уеднаквяване на правилата и условията на политическа борба а също и на етичните и морални норми, уравновесиха продължаващата от дълго време асиметрична война.
Привържениците на статуквото, не желаещи да загубят предимството си, съумяха да задържат под свой контрол една от силите, благодарение на която отслабваха и възможностите на консервативните среди. Но нарастващите искания за демокрация и промените в самите консервативни среди, тоест Анадолското просвещение, превърнаха тези среди в една важна политическа сила. Опознавайки света, консервативните среди възприемаха това, което е полезно за тях и което не противоречи на основните им принципи и виждания. Консервативните среди се превърнаха в една много голяма политическа сила и постепенно стана все по-трудно тези срнеди да се поставят под контрол посредством давление и всяване на страх.
Днес стана ясно че тези, които искаха да проведат в страната коренни реформи и да променят из основи обществените устои, са претърпели неуспех. Те загубиха своята сила и станаха неспособни да създават визия за бъдещето. Не им останаха никакви обещания пред обществото. Загубвайки и политическата борба, те се превърнаха в слаби политически актьори на сцената в страната. Винаги победителите определят правилата.
Народът спечели борбата с налаганите отвън правила и сега сам определя правилата на играта.
Днес можем да кажем че продължаващата от близо 200 години борба между консервативните среди защитаващи съхраняването на основните етически и културни норми и на турско-кюрдските националистически среди искащи възприемането на западните стандарти на живот и изграждането на национална държава.
Но за да може тази победа да блъде продължена и от бъдещите поколения, е необходимо да бъдат изградени нужните етически и морални принципи и да бъдета наложени справедливостта и откритостта.
Трябва да се определи пътната карта която ще доведе до изграждането на новото общество на справедливия строй. Това е задължение както от човешка така и от религиозна гледна точка.
