Културните съкровища на Турция 15

В днешната ни програма ще посетим един град-музей в страната ни, получил името си от подправката Сафран, Сафранболу. Да посетиш Сафранболу означава да направиш пътешествие в миналото. Сякаш и жителите на добре запазения стар град са останали в миналото. Сафранболу е община на окръг Зонгулдак в западната част на Черноморския регион на Турция. През последните години нарастна неимоверно интересът на туристите към тази община и много туристически фирми от Истанбул и Анкара организират еднодневни екскурзии до Сафранболу. Градът е на 395 километра от Истанбул и 220 километра от Анкара. Регионът наречен в безсмъртното произведение на Омир Илиада Пафлагония, е бил владение на Хети, Фригийци, Лидийци, Перси, Битинци, Римляни, Византйци и Османски турци. Общината е достигнала своя разцвет при османската империя. През 17ти век градът е бил важен терминал на търговския път от Истанбул за Синоп и това е допринесло за развитието на търговията и за забогатяването на грда. Много осмзански държавници са построили редица обекти в града. Тъй като Сафранболу е съхранило до наши дни традиционните черти на ежедневието на турския народ и населението е съхранило културното си наследство, бе включен от Юнеско в списъка на обектите на световното културно наследство. В града са определени хиляда 125 културни и природни обекта които са поставени под защита. Това богатство превърна Сафранболу в град-музей. Жилищата от 18ти и 19ти век отразяват начина на живот на турците от този период и са израз на великолепно архитектурно разбиране. Днес в града се намират две хиляди традиционни турски къщи и 800 ожт тях са поставени под закрилата на държавата. През 1975та година Висшият съвет за монументи обяви Сафранболу за градски резерват. Това предизвика огромния интерес на академичните среди от страната и чужбина. В началото на 90тте години, напуснатите, изоставени къщи и конаци бяха превърнати на хотели, ресторанти, паважите и историческите и културни обекти бяха реставрирани и бяха съживени ръчните занаяти.

       Сафранболу е разделен на два района, Нов и Стар град. Стария град е разположен терасовидно по двата склона на долината. Чаршъ и Баглар са два от интереснте райони в стария град. Изкачваме се на върха на хълма Хъдърлък по склона на който е разположен районът наречен Чаршъ. Тук се намира парк откъдето се открива панорамна гледк към града. Пред погледа ни се редят ханът Джинджи, хамамът, крепостта, часовниковата кула, кожарската работилница, старите къщи, конаци и ханове. Слизаме долу, в Чаршъ и най-напред посещаваме хана Джинджи и къщата на Каймакамите. Ханът е бил построен през 1645та година от Кабашзаде Хюсеин Ефенди който е бил известен в района с прозвището Джинджи Ходжа. Тогава ханът е бил една от спирките на пътя на коприната. Не е известно кой е построил хана. Двуетажният хан е приет за един от най-забележителните екземпляри на османската архитектура. Къщата на каймакамите също е един от важните представители на турската архитектура. Собственик на къщата е бил началникът на гарнизона на Сафранболу Хаджъ Мехмед Ефенди, който е бил с чин Каим Макам, тоест Подполковник. Оттук е приозлязло и името на къщата. Традиционните турски къщи в Сафранболу са се групирали на две места. Зимните къщи са групирани в районите Чаршъ и Къранкьой а летните къщи са в района наречен Баглар. През османския период всяко семейство в града е имало една зимна и една лятна къща. През зимата жителите са живеели ва зимните къщи а през лятото са се преселвали в летните къщи.

        Видът и размерите на къщите в Сафранболу са определени от три основни критерия-голямо многобройно семейство, дъждовен климат и културно и финансово богатство. Днеес архитектите подчертават че къщите в Сафранболу са били построени в унисон с околната среда. Отдавало се е голямо значение на построяването на жилищата така че да не препречват съседните къщи. Материалите употребени при строежа са кирпич, дялан камък, дървен материал и киремиди местно производство. Градините са отделени от улицата с каменни огради. В градините се влиза през двукрили порти. Поради турската традиция за харемлък и селямлък, някои къщи имат два входа.  На приземния етаж се намират оборите, големи огнища и хамбари. На горния етаж се качваме по дървени стълби които са прекрасен екземпляр на майсторството на дърводелците. На втория етаж има кухня която при нужда може да се ползва и като спалня. През зимата населението на къщата прекарва дните предимно на средния етаж, тъй като този етаж се отоплява по-лесно. Таваните на помещенията на третия етаж са по-високи. В помещенията се влиза през осмоъгълно широко помещение наречено Софа. Таваните са покрити с дърворезба. В някои от големите конаци има и стаи с фонтани. В градините на летните къщи има кладенци и чешми.

            Много прочута е и чаршията на Сафранболу. Вниманието привличат дюкяните на отделните занаятчийски гилдии.рибари, ковачи, обущари. Най-популярните сувенири в града са стари чукала за врати и стари звънчета също за входните врати. Всяка порта в Сафранболу е имала две чукчета, едно голямо, за мъжете и едно по-малко, за жените. Някои къщи са поставяли и трето, още по-малко чукче, за децата. След това опитваме и вкуса на домашната баклава. В Сафранболу сядаме на чашка кафе в конака Азмазлар, под звуците на течащата във фонтана вода. Преди да напуснем Сафранболу не пропускме да си купим и от вкусния локум. В Сафранболу има много възможности за отсядане. Можете да отседнете в хотел или исторически конак. Обслужването е на много високо ниво. Ако искате по-евтини места, наемете стая в пансион.