Европейската история и турците-9

Основаният от Осман Гази Османски бейлък, в периода на управление на сина му Орхан Гази, или Орхан Първи (1324-1362), придобива характер на държава, със свои държавни институции и органи. По време на управлението на Орхан Гази, териториите на Османското бейство се разрастват почти двукратно. Една от важните реформи осъществени от Орхан Гази е създаването на редовна армия от пехотни полкове наречени Мюселлем и кавалерийски ескадрони наречени Сипахи. Същевременно, най-старата османска монета открита до днес датира също от периода на Орхан Гази. Орхан Гази е първият османски лидер който поставя основите на османската военноморска флота.

Друго важно постижение на Орхан Гази е че разширява границите на Османското бейство, намиращо се в Анадола, на Балканите, завладявайки балкански територии от Византийската Империя.

Султан Орхан първи е влязъл в османската история и като владетеля сключил първите политически бракове с християнски принцеси. Първата му съпруга е дъщерята на управителя на крепостта Ярхисар, Елена, взела името Нилюфер. Тя е майка на бъдещия османски султан Мурад Първи и на завоевателя на Румелия Сюлейман паша. След като поема от баща си Осман Гази управлението на Османското бейство, с церемония която се назовава Опасването на Ятагана на Осман, Орхан Гази продължава обсадите на византийските крепости Бурса и Никея. През 1326 година, след смъртта на баща си Осман Гази, Орхан Гази превзема Бурса и се насочва с войската си към Никея, днешен Изник. Пред опасността от падането на цялата област Битиния под турска власт, византийският император Андроник Трети предприема през 1328 година опит да разкъса обсадата на Никея. След серия сражения в областта Пелеканон, византийската армия отстъпва а самият император Андроник Трети е ранен. Тази победа е втората победа на османската армия над византийската армия, след победата в сражението при Бафеос. През 1302 година. Тази победа отваря вратите на областта Битиния пред османските войски и започва бързото завладяване на областта. През 1331 година пада крепостта Никея, Изник, а през 1337 година Орхан Гази превзема крепостта Никомедия, днешен Измит. За кратко време Изник се превръща в център на османската интелигенция. След завладяването на тези крепости, Орхан Гази започва да разширява границите на новата Османска държава за сметка на другите турски бейства в Западен Анадол. Той завзема бействата Джермияноглуларъ със столица Кайсери и Керасиоглуларъ със столица Балъкесир. Арабският пътешественик Ибни Батута, който пътешества в Анадола в средата на 14 век, подчертава че Орхан Гази притежава най-силната сред турските бейства в региона армия. Голяма роля за това бързо разширяване на границите на Османската държава играе и гражданската война във Византия. Освен това, силните сръбско и българско царства на Балканите, принуждават Византийската империя да търси съюз с турците. Византия установява съюзнически отношения най-напред с Айдъноглу Умур бей а след това и с Орхан Гази и с тяхна помощ се стреми да неутрализира българската и сръбската заплахи срещу имперските територии на Балканите. Претендентът за Византийския престол, Йоан Кантакузин сключва съюз с Орхан Гази, като укрепва този съюз омъжвайки дъщеря си Теодора с Орхан Гази. Въз основа на съюзническия договор, десет хилядна османска армия командвана от сина на Орхан Гази, Сюлейман Паша, преминава през Дарданелите на Балканите и воюва заедно с византийските войски срещу сърбите. Това е първото влизане на османски войски на Балканите. Османската държава подкрепя Генуа във войната й с Венеция за налагане на контрол над търговските пътища, която протича в периода 1351-1355 година. В знак на благодарност за помоща, генуезците предават на Орхан Гази бойни галери. През 1352  година османските войски командвани от Сюлейман Паша превземат крепостта Цимпе на европейския бряг на Дарданелите. През 1354 година Сюлейман Паша превзема и крепостта Галиполи. За кратко време Сюлейман паша разширява границите на османската държава включвайки крепостите Текирдаг, Болайър, Чорлу и Малкара. Сюлейман Паша е първият завоевател на Балканите. Той загива при неизяснени обстоятелства по време на лов. Същевременно, през 1357 година генуезки пирати отвличат и втория син на Орхан Гази от византийската принцеса Теодора, Халил. До спасяването му през 1359 година, експанзията на османската държава на Балканите се забавя. Но погребването на Сюлейман паша в Болайър, показва че османските турци нямат намерение сда напускат тези земи и че по този начин те ги обявяват за свои изконни територии.

Орхан Гази почива през Март 1362 година. Той е наследен от сина си Мурат Първи, който поставя началото на процеса на бързо превземане на Балканите. След смъртта си Орхан Гази оставя в наследство една силна държава, със здрави държавни институции и силна армия. Земите на Държавата се простират от Анкара в Анадола до Текирдаг в Румелия и тя се превръща в държава имаща земи както в Европа така и в Азия.

В периода на управление на Орхан Гази се водят и усилени благоустроителни дейности. Строят се джамии, училища и се откриват редица вакъфи с благотворителни цели. През този период, религиозният живот в страната е ръководен от ахиите. Но въпреки че носи прозвището Гази и цял живот воюва с Византийската империя, Орхан Гази не следва фанатична религиозна политика. Той воюва и с турското мюсюлманско бейство Каресиоглуларъ, като се отнася благосклонно и към християнското население в превзетите византийски крепости. Дори разрешава на византийските управници и велможи да напуснат, ако искат със семействата си превзетите градове. Орхан Гази поощрява и браковете между гръцките вдовици и османските войници и поставя първия прецедент в османската история назначавайки немюсюлманин за управител на крепост.

Орхан Гази е първият османски владетел който е сякъл монети със своето име, целейки по този начин да увеличи приходите на държавата. Орхан Гази поставя в сила и справедлив данъчен порядък, и с данъците събирани от земеделците, търговците и с златото получено като подарък от европейските владетели, пълни своята хазна и изгражда силни и ефикасни държавни учреждения и институции.