Светът в реалното и нереалното...

Да бъдеш в света, но да не си от този свят.

Интелектуалното и морално предизвикателства пред които сме изправени, са следните: да бъде в света, но да несме от този свят. Нито да отричаме съществуването на света, нито пък да му се предаваме безусловно. Никога да не забравяме, нашата цел в живота, и да се наслаждаваме на живота .

Западните религии и ориенталистите твърдят че ислямската религия, в сравнение с християнската религия, е твърде светска религия. Християнски полемисти отбелязват че  пророка Мохамед, за разлика от Исус Христос, се интересувал твърде много от светските социални и политически отношения. Освен това, те обвинявам исляма в това че е повече една идеология отколкото религия. Тези твърдения се основата на  заблуди и  фалшиви сравнения. Ислямът не отрича съществуването на света, но също така и не се обвързва твърде много към светското и към света. Деликатния баланс, който трябва да бъде постигнат, е да не се изпада под въздействието на светското но да се продължи един смислен живот на земята.

Що се отнася до даването на дълбока сериозност и стойност на нещата, които не заслужават нищо друго, освен малко и незначително мястото в Божият план за създаване на света,  това изисква мъдрост и талант. Светът е воал и място за забавление; никой човек не трябва да се губи в тях. Човешкият интелект и чест имат  преходна темпоралност на този свят. Но светът също така е и израз на способностите и силата на Аллах и на неговата милост. Светът, в своите физически / материалните свойства служи като знак за нещо много по-широко и по-смислено. Светът е място на болката, страданието и насилието, но също така може да бъде източник на мъдрост, любов, приятелство, доброта и състрадание. Това ни изправя пред въпроса: как да живеем по един сериозен и смислен начин без да се предаваме на света?

Това не е само концептуален въпрос. Това показва как хората си взаимодействат със света около нас. Разкрива формулата за строителство или унищожаване на света. Това е въпросът, който лежи в основата на всички цивилизации. Съвременният свят не знае как да отговори на този въпрос.

Класически мюсюлманските учени и мислители са се занимавали сериозно със света на физическата реалност, но никога не са го звъзприемали като нещо самозараждащо се,  самоизпълняващо се физическото лице. Въпреки това, за тях  "светът", по същество не е нещо което може самостоятелно да се обяснява и показва, в реалността на съществуването им. Те са разучили в по-широк контекст физическият свят,назоваван от  Корана"света получаващ живот" / "Животът на този свят" или "земния живот". Именно това определение за "живота на света" може да се изрази по-гладко.

"Земният живот" е зареден с ценности, които са над техните принципи за добро и зло, област, в който присъствието получава по-голямо значение в съответствие с принципите на физиката и математиката за живота на дълготрайните материални ценности. Това не е само един свят на "обекти" или където хората идват. Всичко това създава едно е морално пространство, поражда вярвания и нагласи, които оформят човешкото състояние. Нашето отношение към света, е пример за хармония на цели и контексти, и ние живеем като се формираме посредством взаимно облагодетелстване.

Отричайки съществуването на материалния свят, ние трябва да погледнем на живота като  морално и духовно предизвикателство. В този свят хората имат правото да вярват в гладко  и щастливо съществувание, пълно с радост, но, от друга страна трябва да помним винаги думите на пророка Мохамед: бъдете винаги чужденци в света и не се обвързвайте твърде много към материалния свят. Наслаждавайте се на красотата, но знаейте, че крайната цел е друга.

Поуките искащи от една страна да не се обвързваме твърде много към света и от друга страна да получаваме удоволствие от земните наслаждения показват че ислямът е религия което избягва всякакви радикални цели и крайности. Ислямът е религия на една от най-великите цивилизации в историята на човечеството, и той е на земята. Мюсюлманските учени,  художници, лидери, селяни и други в света, търсят начини да работят в хармония с реда и красота на Вселената. Огромното количество материал и научните постижения са ги научили да избягват поклонението пред материализма и света. Светът  е преходен и но човекът се е постарал да го направи по-красив и справедлив. Според Корана цялата вселена ни е предадена само временно и ние трябва да сме достояни за това доверие. Само по този начин светът ще стане безопасно и сигурно място за всички хора.

Интелектуалното и морално предизвикателство пред които сме изправени, е следното: да бъдем в света, но да не сме от света. Не трябва да се отрича материалния свят но не трябва да се изпада и под неговото влияние. Трябва да се радваме на живота но без да губим от поглед крайната ни цел-да живеем в достойнство и да сме достояни за милостта на Аллах.

Поради това, са погрешни обвиненията, че ислямът е светска религия. Ислямския ни дава възможност за живот на земята но без да се забравя крайната цел. Ислямът не е религия, която отхвърля света и светското. Тайните се "сложи всичко на мястото му", правилното е да се разбере в пълна степен и д се прилага правилно учението за справедливостта. Когато самите ние сме справедливи срещу света всичко ще застава правилно на мястото си.

Ето защо, ние трябва да живеем в света с цел да се усъвършенстваме така че да постигнем морално и духовно съвършенство. Истината, добродетелта, любовта и щастието са възможни само тогава когато не се обвързваме трайно към земния живот и знаем защо сме получили щастието да бъдем в материалния свят.