Антимюсюлманската риторика е само в услуга на ДЕАШ...

Мюсюлмани и западните страни трябва да работят заедно, за да бъдат ликвидирани терористични организации като Деаш, Ал Кайда и други подобни терористични организации, независимо от това дали се намират в Сирия или в Ирак, Сомалия, Франция или Белгия

Тероризмът нанесе нов удар, този път в Брюксел, след неотдавнашните нападения в Анкара и Истанбул. Тези актове на тероризъм отново разкриват крехката природа на света, в който живеем. Но те също подчертават неотложната нужда от разработването на нови политики срещу тероризма във всичките му форми.

Три основни поуки могат да се извлекат от тази последна проява на малодушие и безчовечност. На първо място, стратегията за борба с ДЕАШ трябва да бъде преразгледана. Няма съмнение, че тази заплаха трябва да бъде унищожена. Мюсюлманските и западните страни трябва да работят заедно, за да се премахнат ДЕАШ, Ал Кайда и други подобни терористични организации, независимо дали са в Сирия, Ирак, Сомалия, Франция или Белгия. Но сегашната стратегия, която е фокусирана главно върху въздушни удари по ДЕАШ в Сирия и Ирак, не успя да спре ДЕАШ от нападения в Сирия, Турция, Европа и САЩ. Войната в Сирия продължава да подхранва чудовището ДЕАШ. Колкото по-дълго тази война продължи, толкова по-смъртоносен ще стане тероризъм на ДЕАШ. ДЕАШ достигна сегашното си ниво на развита терористична мрежа и своето влияние най-вече заради войната в Сирия и поради дълбоките проблеми със сигурността и политическите разногласия в Ирак.

Тероризмът на ДЕАШ, обаче, не трябва да ни накара да забравим факта, че режимът на Башар Асад в Сирия е убил близо до 400,000 души, повече от всяка друга терористична организация. Той също така превърна милиони сирийци в бежанци в страната и в чужбина. Несъобразяването с тази ужасна действителност, в името на борбата с ДЕАШ задълбочава чувството за отчуждение и неприязън. Парадоксално е, че руско-иранската подкрепа на режима на Асад е в полза и на ДЕАШ, което показа и инвазията на САЩ Ирак през 2003. Подкрепата на Русия за режима на Асад служи като оправдание в борбата с ДЕАШ.

На второ място, няма добри или лоши терористи. Независимо от етническите, религиозни или политически мотиви, тероризъм е тероризъм навсякъде. Той не е нито логичен, нито морален. За съжаление светът много често пренебрегва това и вижда като терористична организация ДЕАШ, която удари в Париж и Брюксел, но не вижда като терористична ПКК, която удари в Анкара два пъти през последните два месеца. Това позволява на терористичната организация ПКК да манипулира системата в Европа, а страните от ЕС да се провалят в теста за сътрудничество и съгласуваност в борбата с тероризма. ПКК тероризма не може да се толерира в името на борбата срещу ДЕАШ в Сирия. Тъй като последните атаки в Анкара и Истанбул показват, че ДЕАШ и ПКК, макар и да са с противоположни идеологии и политически виждания, са единни в тероризма, насочен към Турция.

В този момент, обменът на разузнавателна информация и сътрудничеството срещу тероризма са ключово значение за предотвратяване на бъдещи инциденти и нападения. Както стана ясно, след нападението в Брюксел, белгийските власти не успяха да оползотворят сведението предоставено им от турското разузнаване че Ибрахим ел-Бакруи, един от атентаторите-самоубийци, е чужд терористичен боец в ДЕАШ. Той беше арестуван за първи път в Газиантеп и след това депортирани през юни 2015 г. за Холандия, по негово искане.

През последните три години, Турция депортирани повече от 3000 лица, и включи още 37,000 души в списък за лица с предполагаеми връзки с тероризма. Значителен брой от тези хора идват от европейските страни.

На трето място, анти-мюсюлмански враждебната реакция след всяка терористична атака е в полза на екстремистите. Европейските и американските антиислямски среди проповядващи ислямофобията не губят време при използването на последните атаки за манипулиране на антимюсюлмански настроения за своите политически цели. Създаването на връзка между мюсюлманите и тероризма води до отчуждаване на по-голямата част от мюсюлманите и помага на екстремистите. Враждата срещу исляма не решава никакви политически проблеми, нито пък ще допринесе за увеличаване на нашата сигурност. Освен това, ДЕАШ не наемат бойци единствено на религиозна основа, а също така манипулира с политически факти и набира дребни престъпници, авантюристи и неудачници от всички сфери на живота. Насилието не се нуждае от религия, за да се оправдае.

Изследванията показват, че десните екстремисти убиват повече хора, отколкото терористи с мюсюлмански имена.

Още по-лошо е това че ислямофобията и антимюсюлманския расизъм са се превърна в основен довод за сеена на вражда за крайно десните и леви кръгове на Запад. Крайнодесните консервативни групи се позовават на етническа и религиозна чистота срещу малцинствените мюсюлмански общности а ляво-либералните анализатори прибягват до феминизма и секуларизма, между другото, и всичко това служи само за да се демонизира мюсюлманската религия. Това, което обединява тези малко вероятни съюзници е колективната им стереотипна представа за исляма и мюсюлманите.

Притиснати между екстремизма и антимюсюлманския расизъм, обикновените мюсюлмани са жертва от една страна, на бруталните нападения от ДЕАШ в места като Сирия и Ирак, както ДЕАШ е убил много повече мюсюлмани, отколкото немюсюлмани. От друга страна, най-радикалните ислямофобски среди се възползват от ДЕАШ за да печелят евтини политически придобивки на анти-мюсюлманска вълна и това води до превръщането на обикновените мюсюлмани в предмет на дискриминация. Те са сочени по асоциация като отговорни за тероризма това епълна проява на расизъм - престъпление, което тези радикални среди не биха посмели да предприемат радикални и екстремистки групи. Мюсюлманите отхвърлят пропагандата, политиката и действията на ДЕАШ. Но тази тяхна позиция се пренебрегва. Всеки път, когато терористите организират ново нападение, мюсюлманите се превръщат в потенциални заподозрени. Но същото никога не се прилага за обикновените германци когато стане въпрос за нападения на неонацисти, за норвежците когато става въпрос за кървавото нападение на Андрес Брейвик или на американците когато става въпрос за действията на Ку Клукс Клан. Европейските и американските терористи са третирани като терористи с много малък или никакъв коментар, тяхната религия и културна идентичност не се поставят на преден план.

В края на краищата, тероризма на ДЕАШ и ислямофобията се подхранват взаимно. Наскоро публикувания доклад за Европейската ислямофобия, подготвен от Фондацията за политически икономически и социални изследвания (СЕТА) показва, че анти-мюсюлманския расизъм се разпространява и се превръща в инструмент на антагонистичната политиката, на сензационната журналистика и на религиозния ексклузивизъм в цяла Европа.

Като се имат в предвид американските обществени сили в предизборния период, ситуацията не е по-различна и от другата страна на Атлантическия океан. Републиканските президентски кандидати работят над политиката на страха, пренебрегвайки приноса на спазващите закона данъкоплатци от американците мюсюлмани. Инструментализацията на антимюсюлманските настроения на Запад може да донесе краткосрочни политически печалби в изборите но създава много по-големи проблеми в дългосрочен план.

Борбата срещу тероризма трябва да продължи, но тя трябва да бъде водена с последователност и ефикасност. Обвинявайки жертвите и манипулирайки с общественото недоволство е политически опортюнизъм и не служи за благото наобществото.