Европейската история и турците-33

Франките, по името на който народ е назована днешна Франция, е германско племе населявал района по крайбрежието на Балтийско Море в днешна Германия. През 52 година от новата ера Франките приемат римското господство. С течение на времето, коренния франкски език остава под силното въздействие на латинския език. През 260 година от новата ера франски войски започват да организират набези в Галия. След 454 година франките се настаняват в области в Галия. При управлението на Кловис Първи, който управлява в периода 481.511 година от новата ера, те създават фракско кралство и завладяват обширни територии в днешна Белгия и Франция. Прши неговото управление франките приемат католичеството и фракското кралство става първото католическо кралство в Европа. Франките се обявяват като наследници и на римската империя и полагат усилия за възраждането й. За целта, през 800 година, франкският владетел Шарлеман е коронясан лично от римския папа за император на Свещенната Римска Империя и се обявява за наследник на Римската Империя. С подписания през 843 година Вердюнски договор, империята на Карл Велики е поделена между синовете му, за император на Свещенната Римска Империя е обявен владетелят на източното франско кралство Отто Първи който управлява в периода 936-973 година. През 962 рогидан Отто Първи е коронясан от римския папа за император на Свещенната Римска Империя. Тази империя просъществува до 1806 година. Основаната от Карл Велики франска империя е била първата силна държава в Европа, създадена след рухването на Римската Империя. С разпадането й възникват три европейски държави-Франция, Австрия и Германия. Западната франкста държава се е латинизирала напълно и е поставила основите на френската държава, докато другите две държави са съхранили германската си култура и език. Франция е водила в продължение на векове борба за надмощие с тези две европейски държави.

Друга европейска държава, с която Франция е в постоянна борба за надмощие е Англия. В периода 1337-1453 година протича Сто годишната война между Франция и Англия. Първата среща на османски и френски войсдки става по време на сражентието от 1396 година при Никопол. Първите контакти с френската държава са установени по време на преговорите за освобождаването на френските благодорници пленени по време на това сражение. Франция започва да се превръща в една от силните европейски държави в периода след превземането на Константинопол от турците и обявяването му за столица на Османската Империя под името Истанбул. Франция е в постоянна конфронтация в течени ена векове с Англия на запад и с Австрия и германските княжества на изток. Френският крал Франсоа Първи иска помощ от Султан Сюлейман Законодателя във войните си с Испания и хабсбургската държава и съумява да просъществува именно благодарение на османската военна помощ и подкрепа. Тази намеса на османската държава, е и първата намеса на османските турци в събитията на европейската сцена. По време на Трийсетгодишната война с Австрия, 1618-1648 година, Франция съхранява дружеските си отношения с Османската империя. При управлението на крал Луи 14, Франция се сдобива с дисциплинирана и силна армия и става един от главните актьори на европейската сцена. Но по-късно, тя предава върховенстваото в Европа на Великобритания. Османската империя вижда отношенията си с Франция като път за предотвратяването на създаването на един евентуален антиосмански европейски съюз докато Франция се възползва от Османската империя като важен съюзник в борбата си за надмощие  Европа.

През 1720 година Йирмисекиз Мехмед Челеби е назначен за първи постоянен посланик на Османската империя в столицата на Франция Париж. В течение на престоя си, той подготвя подробни доклади за политическото, икономическото, културно и военно развитие във Франция и османската администрация се възползва от френския модел в периода когато решава да въведе в империята реформи по западен образец. Голяма роля за развитието на двустранните отношения през този период играе и откриването през 1699 година на училището с френско-турска учебна програма „Екол де Жьонес дьо ланг”. Младежите, изучаващи тук турския език са назначавани зда посланици и дипломати в Османската империя и по този начин се увеличава и влиянието на Франция в империята. При управлението на султан Махмуд Първи, 1730-1754 година, френският благородник Конт дьо Лонневал започва процес на модернизацията на османската армия приемайки името Хумбараджъ Ахмед паша. Артилерийският офицел Барон Дьо Тот допринася за откриването на Артилерийското училище. В турските училища започва да се изучава френски език. От френски на турски език са преведени книгите на много френски автори. Султан Селим Трети води лична преписка с френския крал Луи 15, и в Париж е открито постоянно посолство на Османската държава. Френската революция от 1789 година става повратен момент в двустранните отношения. След революцията, Франция възприе агресивна политика по адрес на Османската империя и френски войски окупираха най-напвред Египет а след това и Алжир. Разпространилото се с френската революция течение на национализма предизвиква много силни сътресения в османската държава. В Сърбия, Румъния и Гърция избухват бунтове и те спечелват независимост с подкрепата на Франция и на другите западни страни. Въпреки това, Франция продължава да е модел за реформите в империята. През 1867 година френският император Наполеон Трети кани султан Абдулазиз в Париж. Султан Абдулазиз посещава Париж и присъства на откриването на Международното изложение. Султанът посещава и Лондон, Виена и Будапеща. Това е първото официално посещение на османски султан в европейски страни. След тази европейска обиколка, френският граждански кодекс е преведен на турски език и френската образователна система навлиза в училищата в империята. През 1868 година е открита гимназията Галатасарай, която и до днес продължава обучението си на френски език. Много важни турски писатели и поети са създали твобрите си под въздействието на френската литература. Турското опозиционно движение Младотурци се е създало и развило в столицата на Франция Париж. Накратко, Франция е оказала много силно въздействие върху културното и литературно развитие в османската държава.