Европейската история и турците-18

Както посочихме и в предходната ни програма, след превземането на Истанбул, в града започват грандиозни строителни и благоустроителни дейности и се предприемат стъпки за увеличаването на населението му. Същевременно, младият владетел Мехмед Завоевателя, предприема важни дейности и в сферата на законодателството, като първата му дейност е да нареди законите на Османската династия да бъдат подготвени и разпространени в писмен вид. Тези закони се основават на ислямското законодателство, подготвено въз основа на Корана. По израза-тези закони са закони на моите предци, а също и мои закони, става ясно че те са били валидни в земите управлявани от Османската династия още с основаването на османската държава като многонационална, многоетническа и многорелигиозна държава. Законите са обхващали всички слоеве на населението на държавата и са защитавали правата на всички поданици, независимо от религията и етническата им принадлежност. Например, по време на управлението на султан Баязид Светкавицата, са били приети закони с които е била дадена пълна свобода на християнските свещеници в областат Тесалия, които са сътрудничили с османската власт и които са приели доброволно османското покровителство, съхранени са били всички техни имоти и те са били освободени от данъци. На Балканите, воините християни, които са постъпвали доброволно на османска служба, също са получавали със закони редица привилегии.

Освен написването на валидните дотогава османски закони, Мехмед Завоевателя издава и нови закони, които се отличават с гъвкавост и със способност към адаптация със промените в света. Главното правило е било, тези закони да не са в разрез с принципите на Корана. Със своите Фермани, Мехмед Завоевателя установява държавната йерархия и правилата за назначаване и повишаване в длъжност на държавните служители в османските земи. Издава се закон за издаването на документи за поземлена собственост в завладените земи и градове, приемат се закони засягащи търговската дейност, дейността на занаятчиите, определят се правила за цените, за данъците които ще се взимат в митниците, обявяват се забранените дейности. Същевременно, са били приети и редица закони засягащи само определените провинции на империята. Тези закони осигуряват гъвкавост при определянето на земеделските данъци, в зависимост от плодородието на земите. Например ако почвите са плодородни, земеделците плащат данък въз основа на 40 декара площ, ако са със средна плодородност, въз основа на 60 декара а ако са слабо плодородни иили са неплодородни въз основа на площ от 80 декара. Данъците са били основно в натурален вид. Данъкът Йошр е представлявал една десета от урожая. Болните земеделеци сабили освобождавани от данъци. Също така от данъци са били освобождавани и някои служители със социална функция. Това са били свещеници, имами, хатиби, мюезини, селски и квартални кметове, равини.

Със издадените закони, населението на държавата е било разделено на две основни групи-управляващи и управлявани. Поданиците, които са работели в държавните механизми са получавали държавна заплата и са били освободени от данъци, като от тях се е очаквало да ръководят подопечните им земи въз на законите. В Османската държава бе създадена група необвързани служители, кадии, които разрешаваха споровете раздавайки правосъдие. За изпълнението на издадените съдебни решения отговаряше специална служба, подобнана днешната полицейска служба. Втората група, управляваната група, бяха гражданите и селяните които произвеждаха продукцията и плащаха данъци. Връзките между двете групи се регулираха със законите.

Османската държава бе много по справедлива в сравнение със Византийската империя. През 14 и 15 век Византийската империя не бе съумяла да наложи мира и спокойствието в земите си в Анадола и на Балканите и това се отрази и на селскостопанското производство. Докато във Византия данъците бяха една трета и две трети, в османската държава бяха намалени до една десета. Затова бедното население в завладените земи, оценяваше османската власт като спасител. Докато през този период в Европа властваше мрачното средновековие на инквизиционните съдилища, младият султан Мехмед Завоевателя бе установил в османската държава Османския мир, Пакс Оттомана. Преди този османски мир, по тези земи бе установен Пакс Романа, Римския мир. При римската и византийската империя основните принципи бяха обединяването на културите и религиите. Ако бъдат сравнени римските и османските закони, ще се устаниови че не се различават твърде много един от друг. Но за съжаление, докато римските закони бяха опознати в целия свят, то османските закони не бяха добре опознати.