Европейската история и турците-7

В началото на 14 век, Анадолът, или Мала Азия, вече е под пълния контрол на турците. Турските княжества в Западен Анадол контролират почти цялата територия в района, с изключение на някои градове със силни крепостни стени и многоброен гарнизон като Никея, днешен Изник, Никомедия или днешен Измит, Пруса или днешен Бурса, Едремит, Пергамон или Бергама, Магнезия или днешна Маниса, Филаделфия или днешен Алашехир, Сардес, Фокая и Смирна или днешен Измир, които са живеели в изолация един от друг и откъснати от центъра на империята Константинопол.

Византийският император Константин Палеолог не съумява да спре настъплението на турците в Анадола и започва да търси наемници на запад. На призива на византийския император се отзовава авантюристът Рожер дьо Флор, който пристига през 1303 година с военната си флота и със сила от 6 хиляди и 500 каталанци, за да воюва с турците.

    Кой е Рожер де Флор. Той е реална историческа личност, живял между 1260 – 1307 г. Познат е  още и като Рутгиер фон Блум–легендарен рицар-тамплиер, мореплавател, вицеадмирал, авантюрист и водач на каталанските наемници. Бил е морски капитан, предводител на отряд от испано-каталонски рицари на византийска служба. От началото на XIV в. Рожер де Флор управлявал армада кораби - флотилия от 26 съда, и армия от 10 000 наемни войни: сицилийци, арагонци, алмогавари и най-много каталани. За пръв път за каталанските наемници се споменават във византийски документи от 1281 г. С доста подробности е описано битието на предводителя на каталаните, който ги ангажира като наемни войни в земите на Балканите.

Роже дьо Флор е бил син на немски соколар, който се замогнал, транспортирайки бежанци от Акра до Кипър, а майка му е благородна дама родом от италианския пристанищен град Бриндизи. По време на службата си в Ордена на Тамплиерите, Рожер се е отличил със своята храброст, особено при обсадата на Акра от египетския султан. Самият Рожер по време на сраженията за града завладял египетското знаме. Когато Акра е трябвало да се предаде, поради невъзможност да бъде спасена, Рожер де Флор получил специалната задача да спаси съкровищата на Ордена на Тамплиерите, което той и направил. Де Флор натоварил съкровищата на своя кораб, но – пак според някои средновековни хронисти „присвоил” част от товара, за което великият магистър на Тамплиерите се е оплакал на негово светейшество папата. Узнавайки, че скоро ще бъде арестуван, Рожер де Флор избягал в Генуа. Там той събрал отряд наемници и предложил услугите си на херцога на Калабрия Роберт, който по това време бил във война с краля на Сицилия Фридрих Арагонски. Херцогът не приел предложението на де Флор. Тогава Тамплиерът предпочел да постъпи на служба при крал Фридрих. За услугите, които Рожер де Флор е оказал на крал Фридрих Арагонски, последният го наградил с титлата вице-адмирал.

Със съгласието на Великия магистър на Ордена на Тамплиерите, Рожер станал наемник, главнокомандващ корабната армада на служба при византийския император, ангажирайки се пред владетелите на Европа да се сражава, с настъпващите турци. Към него се присъединили и други негови събратя - тамплиери от Ордена – общо около 4000 войни, в това число и рицари, с висок ранг като тамплиера Беранже д`Ентеса, когото Рожер наричал „братко”.

Така през 1303 г. Рожер де Флор по силата на договореностите се озовал в Константинопол с 26 кораба и 8000 наемни войници. Императорът го наел, заедно с войската му от каталани и алмугавари, в помощ на обсадената вече от турците Малоазийска Филаделфия – провинция в Мала Азия.

Рожер де Флор и неговите войни тръгнали на поход в Мала Азия. Нововъзведеният в звание Велик херцог, Рожер де Флор преплувал Мраморното море, нанасяйки по море и по суша значителни поражения на турските сили, завземайки последователно укрепените градове – крепости и територии - Кизик, Анкира и Филаделфия. След успешната кампания по освобождаването на Филаделфия ,/1303-04г./, каталаните на Рожер Де Флор обявили ясно намерения да ситуират собствена държава, в малоазийската провинция, в района на легендарната Троя. Но същевременно той е подлагал на данъци и християнското население в тези области. 
Амбициите на рицаря Де Флор по онова време изплашили император Андроник ІІ и по тази причина, тамплиерът бил отзован. Император Андроник, опасявайки се от изключителното „своеволие” на рицаря, изпаднал в паника от неговите намерения. По заповед на престолонаследника на императорския трон – сина на Андроник ІІ – Михаил, Роже де Флор впоследствие бил убит в Одрин през 1305 година заедно с 300 свои каталанци. След като останали без предводител наемниците  завзели Галиполския полуостров и започнали да грабят района в съюз с кумани и печенеги. Византийският император опразнил земите на Тракия и подпалил посетите ниви и всички хранителни припаси за да спре настъплението на каталанците. Останалите без продоволствие наемници тогава са разграбили свещенната за гърците област Атос и Тесалия и са превзели Атина и Тебия, където са основали свое кралство, което ще просъществува 77 години. През 1388 година те са продали града и района на испански авантюристи от Навара, които са останали тук до превземането му от Фатих Султан Мехмед Завоевателя през 1456 година.

Каталанските наемници водени от Рожер дьо Флор са били призовани от византийския император за да победят турците, но за кратко време те са се превърнали в проклятие и за православните християни в Анадола, и са станали причина за опразването на Тракия. Когато след около 40 години турците преминават в Тракия, намират района много слабо заселен и това е улеснило завоевателните им походи. Разрушенията причинени от каталанците в свещенната област Атос не са били забравени от православните християни и гърци в продължение на 700 години. За да се извини, областта Каталония в Испания реставрира изразходвайки 200 хиляди евро разграбения от наемниците манастир Ватопеди, и едва след това каталанците получиха възможност да посещават тази историческа област.